Пълният текст на Отворено писмо №1 до Пламен Орешарски,
което Ранобудните студенти споделиха на своята Facebook-страница по-рано днес
Г-н министър-председател,
На 1 ноември 2013 г., запитан какво мислите за студентския протест, заявихте: „Това са типично политически искания, така че не е най-подходящото към мен да се отправят. Аз очаквах да имат други искания, професионални“.
Тъй като ние сме не само ранобудни студенти и събудили се техни преподаватели, но и бдителни граждани, длъжни сме да Ви попитаме:
1. Ако искането „оставка“ е политическо искане, което „не е най-подходящо“ да се отправи към Вас, единствената възможност е вече да не сте министър-председател. Да не би тайно да сте подали оставка? Но има и друга възможност – да сте се отказали от политическата отговорност, изискваща се от Вас като министър-председател, което би било публично признание, че някой друг – партия, групировка, субект – решава вместо Вас дали и кога да подадете оставка.
2. Едно от повтаряните до втръсване твърдения срещу протеста на студентите е „университетите не са място за политика“. Ако го споделяте, как бихте отговорили на следния въпрос: От 1990 г. и понастоящем в университетите преподават лица, които наред с ролята си на преподаватели са: народни представители, избрани с партийни листи и знакови фигури в съответната партия; министри в правителства, които са издигнати и избрани за министри като представители на партия; висши магистрати, предложени за такива от партийни централи и избрани с гласовете на партийно предложени магистрати от по-горното равнище на съдебната система. Смятате ли, че дори да полагат максимално усилие да разграничават академична работа от партийно пристрастие и принадлежност, тяхното присъствие в университетските аудитории може да остане партийно неоцветено?
3. Другото непрекъснато възпроизвеждано твърдение е „протестиращите ограничават правата на другите студенти, които искат да учат“. Пак на 1 ноември 2013 г. Вие казвате: „Нямам възможност да взимам редовно лекциите си, така че съм се откъснал малко от академичния живот“. Вие, като безспорно политическа фигура – министър-председател на Република България, не ограничавате ли правото на студентите да учат като пропускате да „вземате лекциите си“, заради политическата си дейност? Не е ли редно, след като дори и формално не сте в състояние да съвместявате двете си роли – на преподавател и на министър-председател (академична и политическа), доброволно да се откажете от едната?
П.П. Отсега нататък ще задаваме въпроси към Вас, министри от Вашето правителство, народни представители и висши магистрати, когато доловим в тяхно изказване нежелание и/или невъзможност да поемат политическа отговорност – което означава отговорност пред гражданите на България, за свои думи и/или действия.
Ранобудните студенти и събудилите се техни преподаватели.
проф. дсн Майя Грекова, Катедра Социология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
