Автор: доц. д-р Даниел Смилов*
До Академическия (sic) съвет на СУ:
Колеги, като университетски преподаватели трябва да знаем, че думите имат голямо значение, защото имат свойството да се навързват в изречения и аргументи, които не трябва да си противоречат.
Вчерашната декларация, уви, не отговаря на това просто условие. Ако приемаш, подкрепяш и разбираш мотивите за едно действие, означава, че приемаш неговите основания.
Вие казвате всъщност, че окупацията на студентите е основателна с оглед на липсата на морал в политиката и другите изброени мотиви. След това казвате, изненадващо, че не приемате това основателно действие, а искате други действия (без да казвате какви). Като оставим настрана отказа на университетското ръководство да изпълни гражданския си дълг, да заеме позиция и да помогне на студентите си да направят правилен избор (просто измивайки си ръцете), тази позиция е вътрешно противоречива.
Или мотивът за дадено действие е основателен и разумен, и тогава действието трябва да се подкрепи. Или мотивът е разбираем, но неоснователен, и тогава действието е неразумно и трябва да се търсят алтернативи. Кое от двете казахте вчера със своите думи:
Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разбира и подкрепя мотивите на студентите, окупирали сградата на Ректората, като реакция на липсата на морал в политическия живот????
* Авторът е преподавател по политически науки в СУ. Текстът е публикуван във Facebook-профила му, заглавието е на редакцията
