Видимо всички играчи се стягат за избори – окрупняване на националистите, активиране на проекта “Бареков”, формиране на Реформаторски блок. Успоредно с това вървят опити за разцепление и отслабване на ГЕРБ и БСП. Видими са напреженията по всички линии на партийността. Всичко това е функция на протеста. Въпреки че той няма свой партиен проект и излъчено лидерство – партийният живот е усукан яко от натиска за промяна на ситуацията.
Разговорът кога ще са изборите е важен, какви политически партньорства са възможни след тях и дали ще има реален отговор на очакването на протеста за противодействие на мафиотизираната държава.
Има ключови въпроси, които протестната ситуация поставя в дневния ред: как се пречупва корпоративната стратегия на върхушката на ДПС и всяка друга партийна камарила, насочена към облагодетелстване на нейните клики и олигархията; каква вътрешно – партийна демокрация се изгражда, за да е невъзможно използването на приятелски кръгове, каквито сега има около Сергей Станишев и Моника Йосифова за подмяна на ангажиментите, с които се идва на власт; докога медийната империя на Делян Пеевски и банката на Цветан Василиев ще определят дължината на живот на всяко едно правителство – т.е. трябва да си представим, че след едни избори могат да бъдат решавани въпросите за:
1. Политическо представителство не на обръчите и олигархията, а на гражданите – тук въпросът е достатъчна ли е само промяна в Изборния кодекс, за да се излъчат хора, които имат гръбнак, след като партиите са толкова тежко зависими от олигархичните икономически кръгове;
2. Реформиране на партиите, така че решенията в тях да не се вземат от приятелското обкръжение на лидера, а „подкрепата“ на автобуси да замества за пред камерите реалното влияние в политическия живот на страната – това как се случва, след като партийният живот традиционно е сведен до боричкането на отделни клики в рамките на партиите;
3. Преустановяване на концентрацията на медийна собственост и прекъсване на зависимостта на всяка власт от благоразположението на медийни групи, поддържани от олигархията – тук и сега може да се оказва натиск да се прилагат правилата за изваждане на държавните пари от КТБ, за да се обезкървят медиите – бухалки .
Трябва да има решения – как тези три тотално развращаващи средата компонента да бъдат елиминирани.
Статуквото обаче разчита на създаването на коалиции след изборите и затова е тази мобилизация по терена. Правят се инженерни проекти, които да служат за байпас на двете най – големи партии ГЕРБ и БСП. Точно затова липсва ентусиазъм и енергия да се предложат решения на трите точки.
Затова управляващите твърдят, че от избори няма нужда защото щяло да е същото – така те всъщност казват – отказваме се от всякакви усилия да решаваме проблема с мафиотизацията на политическия живот, защото представляваме нейна функция.
Срещу това стои настояването на протеста, че такъв процес трябва да започне и затова трябва да се отиде на избори сега, за да се прекъсне и демонтира рязко настоящата ситуация, в която правителството се явява подизпълнител на олигархията. Оставката е санкция за липсата на воля и поставянето на управлението в зависимост от олигархичната примка – какво друго е искането на Станишев парламентарната групата да гласува кандидатурата на Пеевски – иначе правителството пада, ако не безпомощно признание за наличието на кукловоди, дърпащи конците на властта. (Продължава)
Може да прочетете целия материал на сайта на OFFnews ТУК.
Автор: Антоанета Цонева
Източник: OFFnews
