По време на неофициален разговор на бившия министър на културата Вежди Рашидов с репортери от вчера (1.08.2013), публикуван на сайта на Агенция „Пик“ и в последствие предизвикал скандал, репортер на сайта „Дневник“ е отправил покана за интервю с Вежди Рашидов, в което да бъде питан при включен микрофон за коментар и обяснения за държавните пари, медийния комфорт на ГЕРБ и т.н. Разговорът се е състоял малко след като неофициалните реплики бяха оповестени вчера.

Noresharski.com препубликува част от интервюто с Вежди Рашидов в Дневник.

Казвате, че с медиите в България има проблем с монопола. Какво имате предвид?

- Записът днес е поредното доказателство, че медиите в България са средство, за да се концентрира общественото мнение в определени посоки и върху определени хора. Как е възможно след свободен разговор между хора да излизат материали без съгласието на записаните? Нерегламентирани? И да станат обществено достояние?

Ако ние сме борци срещу нерегламентираните подслушвания и нерегламентираните специални разузнавателни средства, каква е разликата с поведението на определени медийни сайтове и с това да бъдеш подслушван и манипулиран? Когато жълти медии излизат с материали, които целенасочено създават конкретен образ на хора, конкретно отношение към хора с единствената цел да бъдат дискредитирани, за мен това е медийно килърство.

И днес вече сме свидетели на едно тежко, много тежко медийно пространство, където медиите от средства за информация, балансьори и филтър на едно общество бавно се превръщат в оръжие в ръцете на определени хора. Когато днес обществото иска да се бори сериозно срещу монополите, които го задушават – в енергетиката, при цигарите и алкохола, мълчим услужливо срещу монопола на медиите. И това ще даде много сериозно отражение в развитието на демократичния процес, когато няма плурализъм в медиите. Това е много страшно – пътят към самоубийството на самите медии. Всичко останало е за сметка на определени кръгове от хора.

Кои кръгове?

- Аз никога не съм крил, че монополите в медиите са в ръцете на Делян Пеевски и те все повече стават. Този кръг.

Кой финансира кръга на Делян Пеевски и защо това беше….

- Обществена тайна е, че финансирането на медиите на Пеевски идва от една българска банка.

Това същата банка ли е, в която са голяма част от парите на държавните предприятия?

- Да, и за съжаление или радост парите на държавата трябва да минават през някаква банка. Ако не е през тази, ще трябва да минат през друга банка. За съжаление аз откровено казвам – ако ГЕРБ остави в тази ситуация тази банка да работи с държавните пари, то е било само за да няма конфликти и за да има евентуално някакъв медиен комфорт. Всички бяхте свидетели, че тези медии бяха най-зловещи и зли срещу ГЕРБ на изборите през 2009 г. и коренно различни и сервилни в момента, в който излязоха изборните резултати. Същият спектакъл се повтори, когато предсрочните избори минаха и още на следващата сутрин медиите се обърнаха пак на 180 градуса.

Да, може би предоверяването невинаги е било полезно. И когато човек има една партия, има много хора зад гърба си, има понякога нужда и от медиен комфорт. Ако днес реакцията ми е много остра към някои, това е, защото в жълтите медии все повече се прокрадват манипулации и лъжи. Като министър аз самият не съм разполгал с пари, които да се раздават на медиите и не съм участвал в подобни манипулации.

Щеше ли да се стигне дотам, ако ГЕРБ не позволяваше в продължение на 4 години банката на Цветан Василев да концентрира парите на държавата?

- Ако трябва да бъдем откровени, тези пари са концентрирани от времето на управлението на царя и на ДПС.

В началото на мандата на ГЕРБ там са малко над 30%…

- ГЕРБ не ги изтегли и ги остави, просто ситуацията остана същата. Това, което направи тройната коалиция и управлението на царя. Така че, ако това е грях, той е, че така или иначе тези пари трябва да стоят някъде и са оставени на спокойствие да работят с тези пари в тази банка. Държавните пари не са безконтролни, те по някакъв начин трябва да работят.

Въпросът е как избира тази банка…

- И тъй като днес всички знаят, че Делян Пеевски е един доста вреден човек за българската държава, това го казвам дословно, защото ясно си давам сметка, че медиите са много важен фактор с огромна обществена роля – медиите създават документацията на времето, в което живеем, и когато всеки ден потъваме в медийните лъжи и интриги - така се деформира процесът на развитие на медийното пространство и на съществуването на медиите.

Така че това трябва да безпокои всеки български гражданин. Тази манипулация, тази лъжа, която се лее. Аз няма да простя на медиите на Делян Пеевски. И аз се обадих и на неговата майка, за да кажа, че не е честно – аз съм дядо на две внучки. Не може децата в училище да питат внучките ми „твоят дядо по леки жени ли ходи“. Първо, личният ми живот е само мой. Второ, не съм длъжен да давам отчет на медиите на Делян Пеевски за моя живот. И той няма правото върху личния ми живот. И непростимо е да пишат за леки жени и да слагат снимки на моите внучки.

Това е проблемът с пожълтяването, който е различен от проблема с монопола.

- Този проблем обаче засяга конкретни хора – в случая човекът, който трябва да има един портрет и да бъде обрисуван, единият в областта на културата съм аз. Независимо, че аз винаги мога да кажа, че в областта на културата успях да направя това, което много години никой не е успял. Но това не е беда – нещо се прави и нека то да продължи. То е в полза на тези, които правят култура в България. Не за мен, не за новия министър, не за стария. Това е всичко, което трябва – само за бъдещето на българската нация.

Иначе аз си правя скулптурите прекрасно, на Делян Пеевски не разчитам да купува скулптури. Не се прехранвам от него, прехранвам се от покупките на големи колекционери по света и музеите. Но Делян Пеевски не може непрекъснато да обрисува хора – да клевети и най-лошото е, че законът за печатните медии трябва да се развие. Аз знам, че това ще разбуди много страсти. Но не е почтено медиите да са защитени, а хората да нямат право на своята защита.

И аз днес неслучайно казах – което е изпуснато много внимателно в сайта - че не е възможно да съдя журналист, който е наемен работник за 1000 лева и изпълнява поръчките на своите собственици. И затова не бих искал да съдя един невинен човек. И затова казвам: един съд може да осъди едно такова дете и аз ще взема от него 500 лв., но тези пари са пари за слънчогледови семки в джоба на Делян Пеевски, който притежава дори „Булгартабак“, най-богатата, най-печелившата фирма на България! „Техномаркет“ – половината държава е изкупена от един млад милионер. Как така става?

Цялото интервю може да прочетете: ТУК