Автор: Самуил Петканов
Уважаеми колеги от УНСС,
Поздравявам ви за това, което правите – отстоявате истински свята кауза. Вероятно се чудите дали постигате нещо, началната еуфория от окупациите, медийният отзвук, всичко премина към една форма на ежедневие. Може да се обезсърчени, може и да не сте. Не бъдете. Знайте, че усилията тази страна да стане нормална, тепърва започват. И ще имат много форми – протестни, обществени, образователни, социални и икономически.
Да, окупацията отнема извънредно голяма енергия, смелост и отдаденост. Но безочливите катили, срещу които протестирате, няма да се трогнат. Те дори са ангажирали целия си апарат, за да ви омаскарят, да ви обезсърчат, да настроят други срещу вас. Да ви принизят и да ви накарат да се чувствате безсилни.
Това видях през 2007-а от Орешарски при „седенката“, на която бях с учителите си от СМГ. Виждам го от юни тази година също. Когато протестът е силен – изопачават и омаскаряват. Изцеждат, докато не стане обикновено ежедневие. Всяко чудо в обществото ни е за три дни. Но не посървайте.
Не смятайте окупацията за единствен инструмент за протест.
През лятото над 2 месеца всяка вечер изминавах километри из центъра на София, на моменти изглеждаше безсмислено, но не беше. Енергията на каузата за нормално управление на родината не идва от храна, не идва и от абсурдите, с които ни заливат властимащите. Идва от съвестта. Затова мнозина не могат да повярват, че протестиращите не получават пари. Защото отдавна тези мнозина са продали съвестта си. И се снишават в безличен комфорт. Те ви завиждат, защото вие не сте продали съвестта си и ще промените съдбите си.
Пригответе се да чуете за себе си лъжи, обвинения, изопачавания. Но се замислете дали тези, от които идват подобни думи, са хора, които имат значение за вас. Нима разни колеги, които от невръстни се превръщат в партийни функционери, може да ви обвинят, че политизирате университета? Тези, които с години пълнят гуши в студентските съвети, които са възпитани да бъдат пиявици в различни мудни апарати и са обречени да нямат професии? Или пък преподаватели, които нелогично за своето амплоа са се отдали на един амебичен конформизъм? Те са обречени да бъдат забравени от историята.
Не се поддавайте на илюзията, която гнусните се опитват да подхранват с изкусните си манипулативни методи. Вие имат значение. Всеки поотделно и всички заедно. Ако нямахте, щяха да ви оставят в залата и да забравят за вас.
Не всеки мрази красивите и умните. Всеки мрази смелите. Онези, дето се мислят за охлюви, мразят смелите, които ги карат да прогледнат и да осъзнаят, че нямат черупки, в които да се скрият.
Щяхте да сте по-удобни, ако бяхте от онези, дето бягат в нормалната държава Х.
Но вие сте неудобните, дето искате да пренесете тази държава тук. Няма да бъдете хвалени и обичани. Ако успехът се приближи до вас, някой неминуемо ще се опита да го яхне и да си го припише. Не го позволявайте. Ще ви излъжат, както излъгаха родителите ни. Те успяха в протестите си, но се провалиха до голяма степен насетне. Защото повярваха, че всичко ще си дойде на мястото.
Не спирайте да окупирате съдбата си. Независимо от изхода на настоящата си акция, не спирайте да се противите на гнусното, на нечестното, на неправилното.
И никога, ама никога не продавайте съвестта си. Може да забогатеете, но щастието ще остане мираж. Трябва ни България, в която да бъдем щастливи. И ще си я направим.
Поздрави.
7.11. Самуил Петканов, София
* Писмо на Самуил Петканов до студентите, окупирали УНСС. Заглавието е на редакцията
