Юри Йорданов
С радост си напомням всеки ден, че живея в XXI век. Напомням си за своите доста години на тази земя.
Напомням си за радостта от мига! Напомням си за слънцето, което винаги пробива и най-мрачните облаци.
Напомням си, че винаги има утре, по-добро от днешното не-добро.
Напомням си за лудостта на вярата, която ми е помагала да побеждавам!
Непомням си, че ние, Българите, сме членове на НАТО и Европейския Съюз. Че сме Европейци, а не евразийци!
Напомням си, че не съм сам във вярата си за друго време на нашата страна.
Напомням си, че съм Българин. Напомням си, че обичам България!
Напомням си, че съм жив като гражданин!
Напомням си, че съм просто жив!
Напомням си!
Напомням си, че не съм луд. Гледам около мен - броят на хората в бели престилки е Нула. Живея „предписания“ живот и той не в клиника за хора с ментални проблеми.
Всеки ден започвам с тази мантра към себе си и нормалността, около която си мисля и вярвам че „гравитирам“!
Защо ли го правя? Вие правите ли го?
Защото сме тикани към лудостта. Колективно. Систематично. „Меко“, но всъщност твърдо.
Всеки ден нас ни атакуват ежеминутно, постоянно, систематично идиотски безумията на властта. Всеки ден пропагандната „реалност“ на агитационната прислуга работи по методите на полицията. Изтиква ни от нормалността. Каквото и да значи това.
Още са в спомените ми онези 3 или 4 часа, в които „меката“ полиция разчисти територията пред Народното Събрание с „меките методи на културната арогантност“. Никога няма да го забравя. Едно ветрило от стотици, хиляди воини на Йовчев ни изблъска от Площада, следвайки „философията на неагресивната агресия“. Една стена от полицаи ни „запрати“ чак пред Университета! Накрая протестиращите бяхме стотици, полицаите останаха над хиляда.
Ние, протестиращите и те, саниращите!
Зад тази картина, която продължи близо 4 часа ние провиждяхме „апотеоза“ на милиционерската „изобретателност“ как се случват нещата у нас сега!
За тези на Площада - „нежна стена от шлемове“!
За тези дето са в ръцете на пропагандата - нежен шлейф от медии, размиващи реалността, замествайки я с лъжи.
За останалите - мизерия и отровни социални бонбончета, за да им приспят мислите с лъжи. И да ги „спасяват“ преди лудостта.
За останалите „останали“ - пропаганда и лъжа!
България днес е една страна, в която всичко се случва като в онази вечер - изтикваме Нормалността в Лудостта. Там, в нищото са те, „спасителите“, раздващи трохички на „сганта“.
Нормалността и Лудостта. И ние, бранещи се, сред фронта им.
Отново си припомням за Виктор Франкъл - психолог и психоаналитик от средата на XX век, който е преживял тежкия хивот на военнопленник в четири нацистки концентрационни лагери. Ожиивялите от ужаса са били тези и само тези, които са вярвали в красотата на мига и са помагали на другите жертви, разделяйки с тях последните си корички от малките дажби храна. Лекували са болните си братя. И не са предали! И са оживяли. Оживелият Франкъл го разказва в своята книга „Човекът в търсене на смисъл“.
Приемете целият ми разказ за метафора! Ние сме живи! И се будим!
Вие как се будите?
