Дори най-оптимистичната интерпретация на протестите ни води към раждането на едва едно от условията за по-дълбока промяна. В края на 80-те години на миналия век гражданското общество имаше статут на вярното клише, което трябва да се случи преди въобще да отлепи сериозната политическа промяна. Мислехме го като нещо, което може да се възроди и развие в рамките на десетилетие, но се оказа, че отне почти четвърт век преди въобще да започнем да го разпознаваме. Ползата от това не е малка. Поне видяхме в действие реалната скорост на социалната промяна по нашите земи, вместо желаната такава и от това трябва да извлечем поуки. Сега предстои следващия урок. Той се състои в това, че тази социална промяна не води автоматично до политическа такава и тя изисква целенасочено поведение в най-различни посоки при това от най-различни субекти. За да не чакаме още четвърт век.

Успешното превръщане на социалната енергия в по-трайни системни промени предполага размествания на поне три нива – политическо представителство, граждански организации и култура. Реформаторският блок е първото следствие от гражданската протестна вълна, но по всяка вероятност няма да бъде достатъчно. Новото ОДС създава добра стартова платформа за фокусиране върху най-острите области на управлението, дава среда за появата и развитието на ново поколение политици и постепенно прави норма от политическото поведение на сътрудничество, а не непрестанно разделение. В същото време има и немалко проблеми. Блокът не показва достатъчно политически инстинкт и често пропуска възможности за критика на ежедневните безобразия на новата „тройна коалиция“, а рисковете неговата разнородност да му попречи да стане реално функциониращо политическо тяло няма да изчезнат лесно.

В същото време дори при най-положително развитие остава нуждата от нов политически елемент, който е отвъд историческите наследства на блока. За постигането на по-голяма политическа коалиция ще има нужда от нов политически субект, който да се опита да представлява тази гражданска енергия, която просто не се идентифицира с новото ОДС. Засега не е ясно как това ще стане, защото досегашните опити за грубо инструментализиране на протестите (случаят от февруари) с основание правят всички подозрителни и очевидно подобно усилие трябва да стане внимателно, да не налага фигури, да не изземва идентичността на протеста, да мине през процес на самоселекция на хората. Това за нашите условия е задача с повишена трудност, но без политически компомент извън блока трудно ще може да се върви към създаването на реална коалиция, която да има шансове да управлява страната.

Второто ниво на промяна се отнася до гражданските организации. И тук едновременно трябва да се случат няколко неща. За да имат траен ефект протестите е нужно да родят нов тип структури, които на мрежови принцип да „прихващат“ важни проблеми и гъвкаво и непрестанно да притискат управлението. Тази мониторингова нагласа следва да се подреди в институции, които имат рутина и ежедневие на това поведение. Това може да бъде една от посоките на развитие на „протестната мрежа“, но дали това ще се случи очевидно е рано да се каже. Следваща голяма промяна се отнася до по-установените и традиционни граждански организации, на които постепенно ще им се налага да създават големи тематични коалиции по ключовите въпроси. Например, темата за прозрачността ще трябва да се обвърже с икономическото управление и групи от организации от двата сектора трайно да работят заедно експертно и публично. Много важно е създаването на връзки между тези организации и обикновените граждани, които имат желание да бъдат полезни без искат да стават формално част от организация. Доубиването на печатните медии и все по-тежкия контрол върху големи сегменти от електронните пък изискват изцяло нови стратегии за публично присъствие и натиск.

На последно, но не по значение място е чисто културния аспект на промяната. Ако достатъчно хора нямат достатъчно желание и готовност за по-голяма гражданска активност и непримиримост гръбнакът на всичко останало просто няма да издържи. Както и да вкарваме в институции тази енергия тя трябва да запази своя живец, да работи като коректив, да плаши управляващите дори със своето отсъствие от площадите. Нещо повече, ако тази енергия не направи повече хора по-непримирими в тяхното ежедневие и при сблъсъка с безобразия в техния професионален и социален живот и не ги превърне поне малко в индивидуални субекти на промяна трудно ще се случат оптимистичните сценарии. Това е нужно не просто като контра на властта, но и на всички останали – партии, граждански организации, профсъюзи. Тоест, без собствено усилие просто няма как да стане.

И ако всичко това не е достатъчно сложно, има и още едно особено усложняващо обстоятелство. То е, че по-трайна промяна е възможна при горе-долу едновременното случване на тези размествания. Например, промените в партиите без постоянен граждански натиск няма да се случат, както ясно виждаме от историята на дясноцентристките партии. Макар незавидната им съдба да бе видима от дълго време те трябваше да изпаднат от Парламента, за да започнат дори минимални промени в генерационно, идейно или поведенческо отношение. Друг пример са гражданските структури. И те няма да станат истински фактори за промяна, ако не бъдат притискани от по-неорганизираната гражданска енергия. Оставени сами на себе си те често ще са изправени пред изкушението на индивидуалните сделки с властта, за да удовлетворяват интересите си или пък просто ще се самозатварят в собствената си правота, както вече се е случвало през 90-те години. Без доверието и активността на неорганизираните самите граждански структури няма да станат онзи коректив, който реално може да стряска властта. Единствено едновременното случване на тези промени може да разклати сегашната ситуация и това е може би най-високата летва, с която трябва да се справят всички, които имат положително отношение към случващото се.

Сложен ребус, но както още в началото на сегашните протести си позволих да напиша те възраждат желанието за мечти и дават образ на възможната промяна. Стотици хиляди вече стават нейни автори. Добре знаем, че в България нищо не е лесно, но все повече хора са се захванали с поне още един опит.

Автор: Владимир Шопов

Източник: reduta.bg