Ако направим дори бегъл опит да проследим стила на словата на българските политици в тези 24 години „демокрация“, ще направим „откритие“. Ескалацията на напрежението и несигурността на ставащото на политическата сцена (всяка прилика с кукления театър не е случайна) се трансформира в агресия. Думите им от символи и метафори се превръщат в слова-джапане.
Ако приемем (колкото и да е трудно), че българските политици са и хора с черти като нашите - емоции, страхове, надежди и цели, вероятно ще ги оправдаем. На този наш „акт на съпричастие“ към тях се крепи 24-годишната конструкция на политическия живот в България - през нашия опит да „четем“ ставащото и през съчувствие и разбиране. Дълбоко убедени в безнаказаността си и вярващи в богоизбраността си, те „напреднаха“ в това да заменят немощта си с говорене, което конкурира разговорите на софийския Женски пазар. Вероятно „тарикатското“ говорене в Столипиново бие в повечето случаи политиците ни. Но никой не се дава и тръпнем от вълнение, кой ще победи - Столипиново или богоизбраните.
Появата на простодушното слово на Б.Б., който изрече сакралната реплика „и вие сте прости, и аз съм прост“ наскоро, се оказа „пророческо“. Аудиторията изпусна един детайл - това бе казано пред камерите, на работниците в Кърджали. Изреченото пред камерите заживя нов живот и се оказа началото на „узаконеното“ просташко слово за политическо общуване между политиците. От разговор на политик с избиратели, това „прозрение“ отвори хоризонти за „свободно“ говорене на политици с политици.
Вглеждайки се внимателно в последиците от разюзданото говорене на Борисов, ние „открихме” друг мъжкар в говоренето – шефа на ПЕС. Без „университетите” на Борисов, Станишев допълва с фалцетни нотки липсващия тарикатски речник. На Бузлуджа, пред неясен брой фенове Станишев достигна до своя „връх” – той не гледаше аудиторията с кебапчета в ръка. Той говореше и се разхождаше по сцената като надзирател в концентрационен лагер. Периодически се самовъзбуждаше, задаваше си въпроси и после се успокояваше. Ръкомахайки с пионерската си връзка, завързана на ръчичката му. Както той би казал – изживявам си катарзиса и аз.
Някъде около драмата „Пеевски“ класикът-ученик Местан смени стила. От високия „наратив“ мина към научно-популярно политическо слово. Страховете и несигурността върнаха Местан към сигурното и опростеното - очевидно вътрешните напрежения и изкелеферченото говорене са свръх усилие, което е непоносимо. Вероятно и практичността, и разумът оказват допълнителен натиск над Местановата еманация на интелекта - говоренето.
За да не бъдем дискриминиращи – не трябва да забравим и класика на най-новото време - Сидеров. Голем мъж – с „голема дарба”. Вечно сърдит, но чакащ да бъде обичан. „Писател” и журналист с 2 или 3 книги – с език на каруцар(с извинение към тази отмряла професия).
Медиите не се „церемонят“ - и те са в час с това „можене“. От откритието на простото и краткото говорене, направено от Блъсков и Найденов в ранната демокрация, мина много време. Днес те са класици на бебешкото политическо гукане.
Отминаха времената на словото на Дертлиев – един от последните оживяли след комунизма автентични опозиционни лидери. Наказан от комунистите-социалисти да гледа президентстването на Желев, той бе последният истински оратор на пост-комунистическа България.
Някъде, в мрака на прехода свети със свещичката на своя „интелект” и нейчо неев – онзи дето беше лява/дясна ръка на Беров и който в миг на потрес изрече думите „егати държавата след като аз съм й заместник-министър председател”. Това е катарзис, който не се повтори.
Жълтата преса постигна „безспорни успехи“, но трябва да бъдем честни - политиците ни са по-добри. Много по-добри.
Меренето на магистралите и недвусмислените сексуални намеци в акта на меренето кой по-дълъг участък от магистралата е построил е „стандарт“ -златен стандарт.
Футболните аналогии - кой на кого (го) е вкарал гол са отдавна „преодоляно препятствие“ пред доброто възпитание на всички.
Днес кризата и бързата й транформация в драма за много от политиците „открива“ великолепни възможности за „опростено“ слово. Издаването на присъди без право на обжалване, термините от зоологията, крайпътният бизнес с плът, както и словотворчеството, се оказват „големият успех“, който кризата ни донесе.
Пада маската на двуличието, витиеватото слово и завързаните думи.
Анализът подсказва, че много скоро политическото псуване ще замести „нормалността на политическото дърдорене“ днес.
И тъй като единственото продължение на думите са действията, а говоренето е побойническо, чакам сцени, видяни от парламентите на Украйна и Тайван. Лисването на вода в лицето на опонента ще се превърне като оня познат жест с менчето при откриване на всеки километър от поредната магистрала. Магистралата на ужасяващото слово се строи всеки ден.
И ние, извозените, се „возим“ по наклона. Дано спирачките на разума, духа и интелекта се окажат неблокирали.
Дано!
Текст: Юри Йорданов
