Николай Найденов*
Пиша настоящия текст в качеството си на активно протестиращ български гражданин - без маска, без палка, без да ми се налага да се крия зад въоръжени полицаи и без какъвто и да било страх. Просто защото каузите, за които се боря, наречени свобода, демокрация, правова държава са извор на самочувствие и усещане, че ти го правиш за всички. Независимо независимо дали си разбран или не.
За мен нощта на 23-ти срещу 24-ти беше историческа
Тя символизира едновременно и началото и края на две различни епохи. Краят на пасивността, инертността, безразличието и най-вече поданическата култура, края на една 23-годишна епоха, където българите трябваше да търпят всякакви унижения и политически издевателства. С една дума, плавно и постепенно през последните година - година и половина ние започнахме да излизаме от кошмара, наречен фасадна демокрация и олигархия, и отказахме да бъдем мълчаливи съучастници и свидетели на това. И така на 23 юни 2013 започна кошмара на българските политици.
Без съмнение ние навлязохме в една система, която анализаторите наричат „мониторингова демокрация“ - система, в която гражданите упражняват контрол, а политиците са държани под постоянно напрежение, че всичко което вършат ще бъде гледано под лупа. Или простичко казано, българите поданици се опитаха да станат граждани и решиха,че вече са достатъчно дорасли да носят отговорност за собствените си съдби.
Пиша този текст, за да се противопоставя на всякакви долнопробни внушения, че протестиращите са провокатори на агресия и вандализъм. Няма по-голяма провокация от тази да изкараш автобус с 100 души, когато пред парламента имаше хиляди хора, знаейки че не само ще ги раздразниш, но за да минеш през тях трябва и някак си да ги отместиш. Целта беше ясна - да се покаже политическа надменност и кой е господарят на деня, да бъдат тествани нервите на хората и целият протест да бъде компроментиран. Да, ама не.
Нашата сила е именно в нашето многообразие.
В този момент на площада имаше всякакви хора - бедни и богати, стари и млади, образовани и не чак дотам изучени, столичани и граждани, които гледайки какво се случва по телевизията се качиха на колите си и дойдоха абсолютно спонтанно от провинцията. Това, че сме всякакви ни дава летимност, ние сме представителна извадка на голям спектър от българското общество. И най-важното - ние сме хора с достойство.
Та павето е символ на агресията, упражнена върху мирно протестиращи български граждани от управляващото мнозинство, използвайки по безпрецедентен начин полицията, която е призвана да пази народа, а не една шепа откровени провокатори. Ако наистина през тази нощ трябваше да бъдат арестувани някакви подстрекатели, то това трябваше да са хората в автобуса.
След автобуса дойде победата
– провокаторите се върнаха обратно в бърлогата си, натирени и изплашени, повярвайте ми, не от няколкото камъка, а от факта че осъзнаваха, че с тях е свършено - те бяха безлични същества, чиито единствен останал похват беше терорът, който последва към 3ч сутринта. Отново мирно протестиращите граждани бяха жестоко бити, разбутвани, обиждани и унижавани. Символ на страха на политиците от хората, станаха не павето, а черните маски, палките, корите и щитовете на полицаите, на които им беше наредено да бият наред.
Що се отнася до барикадите, аз видях сред техните строители хора с научни титли, актьори, хора успели в своите професии. Това не бяха барикади издигнати от „вандали“ или „маргинали“. Това бяха барикади, символ на победата, символ на отказа на хората да приемат, че едно правителство може да се „барикадира“ 40 дни и да живее в паралелно измерение, където ние не съществувахме.
В отговор на твърдението на вицепремиера Йовчев, че ние сме били “провокатори“ и „агресори“, ще кажа само едно - когато от „Human rights watch” говорят, всеки мълчи, дори и най-големите диктатори. От въпросната организация призоват за незабавно разследване на „упражненото насилие“ над десетки мирно протестиращи граждани и журналисти.
Нека бъде ясно, от тук нататък морален, а несъмнено съвсем скоро и политически победител е българския гражданин. Мястото на политици, които излизат срещу собствения си народ с тежко въоръжена жандармерия, е на политическото бунище.
Ясно е, че ще има и нови провокации от управляващите
Вчера премиерът Орешарски в безпрецедентно нагло изказване заяви, че още от 12 май мирните протести са били подменени, чертаейки нови разделителни линии в обществото. Честно да си кажа - разбирам го. Не е лесно още с идването си да се окаже, че си политически труп благодарение на собствената си самозабрава.
Накрая имам едно послание към всички в парламента – да, ние свирим на пиано, караме колела и водим невръстните си дечица на протестите, защото никога не сме били за насилие, но ние знаем как да се защитаваме, а вие сте уволнени!
*Авторът е студент по политически науки в НБУ
