Николай Найденов*
Имам навика, когато ставам сутрин много рано, първо да превъртя телевизора през няколко световни медии - обикновено това са BBC, CNN и Al Jazeera - и чак когато се ориентирам в световната обставновка, се завръщам тук, в нашите собствени проблеми. Вчера сутринта, включвайки на BBC, бях набързо разсънен от зловещи кадри, тогава все още непотвърдени и само „предположения“, че сирийската национална армия, която защитава меко казано кървавия режим на Башар ал Асад, е използвала химическо оръжие срещу собственото си мирнопротестиращо население.
За мой ужас, през целия ден се появяваха нови и нови клипове, кое от кое по-зловещо, докато накрая на деня не стана ясно, че Съветът за сигурност към ООН се събира на извънредно заседание да обсъди случилото се в покрайнините на Дамаск. Официалната информация в късния следобед беше, че при употребата на химическото оръжие са загинали май-малко 1300 цивилни граждани, от тях мнозинството майки с невръстни деца.
Гледайки ужасяващите кадри с гърчещи се деца, на които никой не може да помогне, аз отново и отново си задавах един въпрос, който си задавам от около година и половина – кой е виновен за ситуацията в Сирия? Е, бъдете сигурни, не съм открил топлата вода, но за пореден път, за мое огромно съжаление се оказах прав – това не е Сирия, не е дори Иран, това е нашата „братска държава“ Русия, или както днес се нарича Руската Федерация.
От тази мисъл ме побивха тръпки, защо ли?
Не само заради огромната трагедия на сирийския народ, където „благодарение“ на желанието на Русия да запази и защити своите геополитически интерес, за последните две години бяха избити над 120 хиляди души, но и заради това, което се случваше в моята България.
Нека нямаме илюзиите, че настоящата „тройна коалиция“ има пред себе си идеал за следване, различен от руския. Това беше доказано още от първите дни на „управление“ на трите партии БСП-ДПС-АТАКА, които така охотно изтъкват топлите си отношения с Кремъл и президента Путин. Човек, който беше избран с измами и фалшификация, както казваше Сталин навремето „Не е важно кой как гласува, важно е кой брой накрая“, както и човек, който не се поколеба да потуши легитимните протести на руските граждани срещу неговото преизбиране с всички възможи способи. До тук да откривате някакви прилики със сегашните ни управляващи.
Нещо повече, Путин се „прочу“ с безпрецедентното потъпкване на основни човешки права, заради което сега МОК бива засипан с писма зимните игри в Сочи през 2014 да бъдат отменени.
Това ми напомня на действията на полицията под патронажа на вътрешния министър Йовчев и, както се разбра по-късно, на „военния стратег“ Йордан Цонев в нощта с „белия автобус.
Като цяло бих казал, че за 70 дни протести редица основни политически и граждански права бяха потъпкани в България, но какво пък, нали Путин ни е приятел, има време да възобновим АЕЦ Белене, да теглим още един заем от няколко милиарда и да забравим за всякаква форма на енергийна диверсификация.
Чудя се, нашите така от мен „уважавани“ управляващи, дали не са се пообъркали за момент и да са забравили, че „май“ сме в ЕС, а не в Евразийския съюз?
За мен е повече от очевидно, че управляващото мнозинство е поело определени ангажименти, не просто към дадени олигарси, а към олигарси, които са конкретно свързани с една определена държава…
Сещате се коя. Същата тази държава, която нашите управляващи имат за пример и подражание.
Както се видя и през последния месец и половина, България със своето „поведение“ върви към все по-голяма международна изолация, най-страшното, сред самия ЕС. Това са изключително опасни индикации, на които трябва да се противопоставим всячески като народ, защото в международните отношение има една школа, която се нарича „реализъм“. При подхона на „реалистите“ важно е какъв е националният интерес и на базата на него се градят всики останали чуждестранни отношения. Очевидно е, че Русия следва този принцип. Чудя се, защо България абдикира от него…
Навремето голямата Хана Аренд написа „За баналността на Злото“. Силно се надявам, че, следвайки Русия, а не ценностите и принципите на либералната демокрация, един ден няма да изгубим и собствените си сетива за добро и зло. Защото явно господата „управляващи“ отдавна живеят в света на „баналността на злото“.
Завършвам, като изкавам моите искрени съболезнования на близките на загиналите сирийски граждани и се надявам, че вече нямате съмнения кой е винвоен за техните, а май и за нашите неприятности.
Пожелвам ви „до оставка“ и на 4-ти с пълни сили, защото сме се запътили към пропастта!
* Авторът е студент по политически науки в НБУ
