Антоанета Цонева*
Интересно е защо толкова сили и средства се използват, за да се деморализира протестът - впрегната е огромна машинария от медии и говорители, които да обясняват как той е такъв и онакъв, как бил слаб, боксувал, пък бил силно разнороден, няма да направи партия, но то и не трябва, защото това какво щяло да бъде; платен бил, партиен бил, яхнат, отвлечен от соросоиди, завладян, заблуден; протестиращите приличали на шпиц-команди, готови да убиват, още било рано нещо да се случи в тази страна; алтернативата щяла да дойде отнякъде, но не от тук и т.н. и т.н. Всичко, което може да се каже е казано…
А всъщност това е най-значителният граждански процес, който е протичал от 90-те години насам. Усилие, което успя да накара управляващите да стартират най-мащабната за всички времена пропагандна кампания за удържане на властта - с остър привкус на сталинизъм и черни путиновски технологии. Същите тези, които днес се пробват върху анализа, когато протестът успее, ще го нарекат метеж или зловещ заговор. Няма да е заслуга на гражданите, а на задкулисието, което така е решило в един момент и е прецакало хората - употребило ги е. А ако не успее - ще е брутален провал и попиляна енергия на гражданите.
Какво бранят тези говорители всъщност? Изперкалия видимо станишев, джамбазите от върхушката на ДПС, фашизоида Сидеров? Защо за тях е по-важно не хората на улицата да успеят, а тези във властта? Защо, замисляли ли сте се? Защо другарката с мегафона от контрапротеста за тях е по-приемлива и автентична от всеки протестиращ срещу властта? Защо са тези упражнения и обяснения как нищо няма да се случи?
Ами защото не искат да се случи и не трябва да се случи! За тях гражданите не трябва да вярват в силите си. Не трябва да имат шанс дори за успех - защото това е колосална заплаха за всяка власт. Стоейки от другата страна, всеки от тези анализатори и баячки на провала иска да се чувства прав, че избирайки малодушието да удряш протестиращи хора или поставяйки се в услуга на тези, които искат да ги смачкат, имаш някаква привилегирована морална позиция, която предполага да стоиш встрани и саркастично да обявяваш всяко усилие за безсмислено и обречено.
Защото ти и само ти знаеш какво НЕ трябва да се прави: не трябва да се протестира, а да се контрапортестира може би, да се играят хора и ръченици, да се конвоират хора от полицията, за да се вкарват като в кошара пред парламента и да се прави жив щит от тях и мизерията им. Това е морално, това е защита на правителството…
Ами защо не отидете и вие там, бе, хора - да друснете една ръченица в прослава на Станишев? Защо не ви виждам там - нали сте на тази страна, нали сте „контра“ на протеста?
Защото ще ви е срам, нали!?
Но можете да „анализирате“. Това се счита почтено действие, вадене на хляба един вид - да деморализираш, дискредитираш, мачкаш, разделяш, манипулираш, разкостваш ежедневно. Чакам да видя всички, които днес се занимават професионално да обясняват безсмислието на протеста и жалката му същност, дали ще свършат малко работа, от която претендират да разбират:
- дали ще попитат правителството започнало ли е ваденето на парите от КТБ и какво прави с концентрацията на медийна собственост
- дали ще попитат КОЙ НАЗНАЧИ ПЕЕВСКИ?
* Текстът е публикуван като статус във Facebook-профила на автора
