Автор: Веселин Ханджиев, frujin.com
Иван Костов се разлюти наскоро в едно предаване по bTV, че как можело, видите ли, обществото да казва простичкото “Е*ах тоя преход!”, вместо сложното и според него коректно: “Имаше редица светли моменти в прехода, като революцията от 1997, управлението на ОДС, членството ни в НАТО и ЕС”. Ами оказва се, че може. За младото поколение, харесването на “светлите моменти” в прехода, е като харесването на оркестъра на “Титаник”, който свири чудесно, … докато корабът потъва.
Светли моменти действително имаше и управлението на ОДС, да речем, е един такъв момент. Но това не променя факта, че голяма част от т.нар. “младо поколение” е супер гневно. И на прехода, и на политиците му, че и на останалите българи …
“Какво направихме? Едно голямо лайно направихме, ето какво!”
из “Приключенията на добрия войник Швейк”
По обясними причини, десницата беше тази, която в началото на прехода трябваше да дефинира три основни задачи пред себе си и обществото - и то в този ред на важност:
- Възстановяване на морала, традиционните ценности, родолюбието и самоуважението в народа.
- Пълна декомунизация и премахване на тежката форма на русофилия от мисленето и културата.
- Реформи, реформи, реформи! Налагане върховенството на закона. Преминаване от държавна към частна собственост, приватизация …
Това обаче не се случи. Т.е., то се е случвало в главите на отделни хора, вероятно и в главата на самия г-н Костов, но резултатът е никакъв. От трите исторически най-важни неща, се случи само една малка част – тук там реформа и държавната собственост стана частна. Туй то, нищо друго!
Можеше ли да е по-различно? Всъщност, отговорът на този въпрос е без значение (особено за младите!), защото, какъвто и да е той, неизбежно минава през факта, че каквото е трябвало, не се е случило.
Младото поколение има сериозни основания да е гневно. Де факто в България такова чудо като “крах на комунизма” просто нямаше. Случи се обикновен дворцов преврат. Червената върхушка и свързаните с нея кръгове отмъкнаха всичко, което можеше да се обърне във валута, награбиха тонове невъзвръщаеми кредити и бетонираха статуса си на “управници“.
Да, ама стана така, че сега сме член на Европейския Съюз и НАТО. Демокрацията, колкото и фасадна да е, започна да произвежда образовани, свободомислещи хора. Вярно е, че твърде голяма част от тях просто си хващат дипломите и се изнасят на Запад. Но все пак, някои остават и намират реализация тук. Освен това, влизането ни в ЕС съвпадна и с нахлуването на Интернет в живота на хората, появи се и Facebook като мощна форма на социално общуване. Стандартът на живот в големите градове и най-вече в София бавничко взе да се покачва. Ей-така се зароди въпросното “младо поколение”. То се събуди, отвори очи… и какво видя??
Една отровна обществена атмосфера, където демагогията и лъжата са всекидневна норма, а злобата и омразата са насаждани от най-висока инстанция. Застояла смрад на работническо-селски комунизъм от ерата на миналия век, повсеместно овчедушие, робска русофилия, и ужасяващ балкански провинциализъм от най-ретрограден тип. Една България, замръзнала някъде във времето от края 80-те на двадесети век… и като мислене, и като норми, и като ценности. Ей това видя младото поколение!
Още в момента на раждането си, това младо поколение започна да се чувства не на място. То е гневно, защото не може да намери лицеприятно обяснение за нещата изброени по-горе – такова просто не съществува. Както и за дупките по пътищата, панелките, чалгата, за абсолютно прогнилата здравна система, за деградиралата държавност и за отчайващата липса на желание в народа да заживее по-добре. Ще спра до тук, защото е невъзможно да се изброят всички онези неща, които тласкат младите към “терминала”…
За капак, дойде този парламент с цялата си арогантна неморалност. После протестите, #ДАНСwithme,#ОСТАВКА, ден след ден, месец след месец… и г-н Костов, който казва така:
“Вашето поколение няма със какво да се похвали!”
Иван Костов, bTV
Де факто г-н Костов е прав – нямаме с какво да се похвалим. Марионетката Орешарски още е на власт и България си е все същата. От друга страна пък, младото поколение, зарязано съвсем самичко, започна бавно да осъзнава къде е истинският проблем – комунизмът и милионите изсушени от него човешки мозъци, миналият век, Москва, БСП/БКП, техните креатури и “бетонираните” олигарси. Героите на прехода ни “завещаха” едно голямо лайно… с малко светли моменти. Мерси!
Започнахме и да разбираме как се стигна до тук. Пропускайки онези три, най-важни неща изредени по-горе, и то когато им беше времето – в началото на Прехода. Неща, за които е нужен широк консенсус… в цялото общество. Но първо в десницата! По-ясно ли е вече защо сме толкова гневни?? Иначе - мерси за светлите моменти!
*Текстът е публикуван първо в блога на автора.
