Адвокат Милен Шопов отговаря на въпросите ни за това как е възможно информация за проверявани лица да достигне от полицейската патрулка до външни лица. Причината да се интересуваме от това е репортажът на Arte TV, в който беше показано как охраната на Делян Пеевски вика полиция заради снимането на неговия хотел „Берлин“ в Бояна, след което наетият от немците български оператор получава запитване как може да бъде спряно излъчването на репортажа.
Възможно ли е дадена информация да достигне от полицията до лица извън нейните структури и каква би могла да бъде технологията за това?
На първо място, държа да отбележа, че е недопустимо подобни неща да се случват не по предвидения в закона ред. Особено що се отнася до лични данни и до установена самоличност на лица. Същевременно, не липсват варианти.
Все пак какъв е възможният път на информацията от полицая до онзи, за когото тя е важна?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се проследи процедурата, движението на тази информация. Ето един примерен вариант. Подава се сигнал – на единния телефон за спешни обаждания или направо на телефонния номер на дежурния в съответното РУП (Районно управление „Полиция“). Дежурният приема сигнала и изпраща патрул, който да вземе отношение: да провери налице ли е нарушението, за което се сигнализира, както и да установи самоличността на лицата, съпричастни към сигнала. Служителите от ППД на съответното РУП пристигат на мястото, установяват лицата и в общия случай записват данните им в т.нар. наряден дневник. В зависимост от дадените им от дежурния указания, проверката на установените лица се извършва на място – по отношение на това дали са издирвани, дали имат наложени наказания, когато става въпрос за нарушения на ЗдВП и т.н. Проверката се осъществява или чрез справка в масивите на МВР посредством инсталиран в патрулния автомобил интерфейс за отдалечен достъп, или най-често чрез обаждане до дежурния по радиото или по мобилния телефон. Имената и ЕГН на лицата с установена самоличност се продиктуват на дежурния. Не след дълго към патрула се подава обратна информация дали следва да се предприемат допълнителни мерки спрямо установените лица, съобразно евентуалните данни за тях. В случай че такива данни няма, нещата би следвало да приключат дотук. Патрулът се завръща в РУП, докладва за извършеното и предава нарядния дневник на дежурния. Записаните в „тетрадката“ данни могат да бъдат преписани и предадени нататък. Още по-бърз е вариантът, когато данните са били предадени за проверка посредством радиовръзка или разговор с мобилен телефон.
И така, данните са събрани и постъпили. Какво се случва с тях? Имам предвид случаите, в които те достигат до лица, които не би трябвало да разполагат с тях?
Възможностите са няколко. Най-лесно е събраните данни да бъдат предадени от самия патрул на лицето, което има нужда от тях. Далеч по-сложно, а и по-сериозно би било, ако информацията премине през няколко структурни нива и в крайна сметка се окаже на разположение на лице извън системата. За да се случи това, системата трябва да е била поставена в услуга на такова лице. Нередност, пар екселанс. Ако информацията е много важна, нейният път от дежурната част до крайния й получател би могъл да се извърви твърде експедитивно. Ако системата работи правилно, значимите данни би следвало да се докладват на ниво началник или заместник-началник на РУП. Ръководителят би могъл да ги придвижи към горните нива на системата – в зависимост от сериозността на сигнала и важността на установеното. Оттам-нататък всеки би могъл сам да си отговори на въпроса откъде е принципно възможно такава информация да изтече, за да бъде използвана нерегламентирано и за цели, различни от установените в закона.
Стандартна практика ли е да се предава към дежурния по телефона?
Напоследък е рутинно. Разбира се, не можем да сме сигурни с кого разговаря полицаят.
Анализ на адвокат Шопов по темата за новия закон за МВР можете да прочетете в новия брой на „Капитал“, както и анализ-сравнение на работа на българската и американската полиция.
