Автор: Румен Петров
Преди точно 228 дни излязохме на площада срещу управляващите. Непосредственият повод за това беше изборът на #КОЙ за директор на ДАНС. Оттогава сме там - понякога няколко десетки, друг път няколко стотици, по-често няколко хиляди, а е било и по няколко десетки хиляди. Управляващите бързо се съвзеха от първоначалния шок, Народното събрание отмени избора на #КОЙ и т.нар. „Конституционен съд“ още не може да обясни, какво точно се е случило.
Протестът обаче до ден днешен е и срещу жълтите медии, вестниците бухалки, бруталната цензура, поръчковата журналистика, оклеветяването и липсата на каквито и да било стандарти в медийната група на #КОЙ и Мамка му. В тази група (щурмгрупа) влизат не по-малко от 70 медии по признанията на Другарката МУ по оръжие - Светлана Шаренкова.
Не щеш ли, преди няколко дни се ражда нова партия и тя не е родена от Протеста, продължаващ повече от 7 месеца, а от… любимия „журналист“ на #КОЙ, продажното му протеже, крадливия му храненик - Бареков - носителят на най-“духовните“ прякори в страната. Праспрес се надпреварва да засипва новоизпечения „политик“ с аплодисменти. На всичкото отгоре, тази шайка, наричаща себе си „партия“, получава положително и продължително отразяване и в повечето от онези малко медии, които твърдят, че нямат нищо общо с #КОЙ.
Адекватно е следното сравнение:
Нацистка Германия е победена във Втората световна война, Хитлер се е отровил в бункера си в Берлин и в следвоенна Германия, вместо Нюрнбергски процес, се учредява партия „Германия без Нацизъм“. Оглавява се не от друг, а от зависимия от морфин райхсмаршал Херман Гьоринг - най-приближеният на фюрера.
В последното изречение заменете „морфин“ с „кокаин“, „Херман Гьоринг“ с „Ники Дудука“ и „фюрера“ с „#КОЙ“ и ще получите тъжната българска действителност.
Не е прав посланикът, който казва, че мониторинговият доклад е „депресиращо четиво“. България си е „депресиращо място“…
Текстът е публикуван първо във Facebook-профила на автора
