Светослав Александров*
През последните няколко дни следя с тревога събитията, които се случват около антиправителствените протести. От една страна няколко партии призоваха симпатизантите си да излязат на площада. От друга страна много от протестиращите съзряха в това опит за политизиране на протестите – или по-конкретно опит да бъде върната ПП ГЕРБ начело с Бойко Борисов на власт.
Започнахме да се делим –
на реформатори и гербери, на граждани и партийци… и именно това разделение ме притеснява. Именно тук съзирам опасност за по-нататъшното развитие и координиране на протестите, защото точно сега не можем да допуснем да сме разединени. За да падне правителството на днешната Тройна коалиция, трябва да сме единни. В това съм стопроцентово убеден.
В нашето общество цари отвращение към всичко свързано с политиката. Дотам се стигна, че думата „партия“ вече се счита за мръсна. По време на февруарските протести имаше неколкократно призиви да бъдат премахнати партиите. Подобни нотки се наблюдават и при днешните протести – на 56-тия ден от #ДАНСwithme се появи плакат с надпис - „Партии – не, проекти – да“. Такива послания не са градивни – и в конкретния случай са изключително вредни. Днешната политическа криза може да се разглежда като резултат от разпадането на двуполюсния модел в началото на новото хилядолетие, липсата на истинско представителство между народа и избраниците, отпадането на традиционните десни партии от парламента и т.н. Но както умело ни напомня Анастасия Мозер, опасно е да търсим решението на политическата криза извън партиите. Историята показва, че
когато в България не е имало партии, не е имало и демокрация.
Вярвам, че хората, които са на улицата, радеят за истинска демокрация, за граждански свободи, за свободен бизнес, но начинът, по който част от тях подхождат, е дълбоко погрешен.
Подобно на много от моите познати от протестите, аз съм антикомунист, не харесвам БСП, определям се като десен, но и дори да не бях десен, не бих възприел БСП като модерна лява партия. Но в същото време аз не харесвам и ГЕРБ. По много причини - например, намирах за изключително обидно тенденциозното отношение на управляващите от ГЕРБ (в периода между 2009-2012 г.) към учените, към образованите и грамотните хора. Пренебрежението към образованието и науката бе напълно достатъчно да не гласувам за ГЕРБ на нито едни избори. Много от моите приятели и познати възприемат политиката на ГЕРБ по същия начин. Разбира се, това са само моите съображения, всеки един човек си има също своите съображения да харесва или да не харесва дадена партия. Каквито и да са съображенията, нещата са ясни – много от протестиращите не харесват ГЕРБ, не искат да застанат зад политиците на ГЕРБ и се страхуват да не се върне Бойко Борисов на власт. В същото време, макар и виждайки, че настоящето правителство на Тройната коалиция е много по-вредно, те вече отказват да избират „по-малкото зло“. Много от
протестиращите искат промяна –
промяна веднага, нови лица веднага, европейска политика веднага. Аз също.
Но какви са настоящите възможности за развитие пред държавата? Кое би било най-удачното решение според текущата политическа обстановка и текущите обществени настроения? За да стигнем до отговора, хубаво е да си припомним някои факти – и според мен е хубаво да ги възприемем като аксиоми.
1. В рамките на кратък срок не може да се намери извънпарламентарна формация с утвърден лидер, който набързо да спечели доверието на обществото и съответно да спечели изборите с голямо мнозинство (да, Симеон II на пръв поглед е изключение, но идването му бе очаквано като пророческо предсказание, през 2001 година имаше месианска репутация, а е същевременно добре известен на целия народ).
2. ГЕРБ вече не може да управлява самостоятелно. Дори през 2009 година, когато на много от хората им беше писнало от тогавашната Тройна коалиция, ГЕРБ нямаше пълно мнозинство в Парламента и имахме правителство на малцинството. След четири години ГЕРБ си носи своите пасиви – достатъчно много са, за да не е в състояние на каквото и да е самостоятелно управление. Предложението на Бойко Борисов да излезе с общ план за управление с Реформаторски блок (РБ) беше изтълкувано зле от традиционните десни избиратели. Много от тези десни (преди всичко тъмносини) все още помнят скандалите около избора на нов конституционен съдия (когато беше отпратено предложение към СДС) и това беше моментът, когато съзряха в ГЕРБ заплаха за традиционната десница и опит за нейното претопяване. Предложението на Борисов да управлява съответно с РБ се прие зле, но то беше първото признание за ГЕРБ: „Ние не можем да упрявляваме сами“.
3. ГЕРБ същевременно са все още достатъчно голяма парламентарна сила, за да се приеме, че ако искаме управление извън обединението БСП-ДПС-Атака, то най-вероятно ГЕРБ ще имат някакво участие в него. Тук са трудностите: доколко ГЕРБ ще са способни на разумни компромиси – при това такива компромиси, каквито ще се приемат от обществото. При такива компромиси би могло да се наложи Цветан Цветанов да не участва в голямата политика, Бойко Борисов да не е премиер, ключови министерства да не бъдат в ръцете на ГЕРБ (силно се надявам това да са екоминистерството и министерството на образованието). Партиите от Реформаторския блок също трябва да покажат на какви компромиси са способни. На фона на всичко това никога не трябва да се забравя обикновения избирател – и винаги да се има едно наум – че за Реформаторски блок биха гласували хора, които принципно са разочаровани от ГЕРБ. Обратното може също да е вярно – симпатизанти на ГЕРБ да са разочаровани от управленията на ОДС и да не искат да чуят нищо за традиционните десни партии.
4. Твърде много хора припознаха в ГЕРБ алтернатива на БСП и ДПС. Хората дори припознаха ГЕРБ като антикомунистическа партия – напук на хвалбите на ББ към Живков (цитат: „Грея навсякъде, но не мога да стигна Живков“). Можем да се чувстваме неразбрани – толкова ли тези хора не намериха друга алтернатива, защо не гласуваха за традиционни десни партии, защо не припознаха например ДСБ-БДФ за истинска антикомунистическа формация. Но факт е, че много хора припознаха ГЕРБ и гласуваха за ГЕРБ. Говорил съм с хора от провинцията, някои от тях са само симпатизанти, други са членове на ГЕРБ, трети активно помагат в рамките на районните структури. Много от тези хора са антикомунисти, не харесват БСП, но за тях няма как да разберете – те са политици на местно ниво, неизвестни за обществото – но са с желание да работят.
5. За Реформаторския блок. Лично аз симпатизирам на тази формация. Около нея постоянно възникват въпроси от страна на страничния наблюдател. Например: Защо в нея има партии като ДБГ, в които има политици от предишната Тройна коалиция? И ако можем да работим заедно с Кунева или с Даниел Вълчев, колкото и някои от нас да не ги харесват като политици (в това число и моя милост), защо тогава не можем да работим и с ГЕРБ за оставката на настоящето правителство?
За да не остана неразбран – не, не предлагам ГЕРБ и Реформаторски блок да се гушнат в името на това да грабнат властта. You are not prepared!!! Все още предстои двете страни да докажат, че могат да постигнат разумни отстъпки и компромиси. Но фактите са си факти – и покрай тях Александър Йорданов в своя блог напомня от тези факти каква логична развръзка следва – демократичните сили са разединени, подозрителни едни към други – и докато това е така, на БСП е гарантиран управленски комфорт. Поради това Орешарски няма да подаде оставка.
Освен това – предполагам, че повечето читатели са наясно, че
не само правителството трябва да си отиде.
Настоящето Народно събрание също трябва да се разпусне. То вече е изчерпало доверието си. Нека не забравяме защо някои партии получиха толкова гласове – едни обещаваха 1000 лева минимална заплата, други обещаваха 450 лева минимална заплата. Всички знаехме, че това са блъфове, че нямаше как да стане, че бе чист популизъм – но независимо от това, ако не можеш да изпълниш основните си обещания, ти вече си изчерпал своя кредит на доверие и трябва да си тръгнеш.
За да си отиде това Народно събрание, трябва да му се даде и възможността да го направи. Съществува реален риск то да се опита да излъчи ново правителство след падането на Орешарски, а единствената партия, която притежава наченки да бъде опозиция, е ГЕРБ. Нека не забравяме едно от основните правила на войната – воюваш ли на два фронта, ти се излагаш на голям риск и можеш да загубиш. Разбира се, тук не става за истинска война, а за морална борба – но казвам (и стоя зад думите си) – точно сега не можем да си позволим да водим борба на два фронта.
Нека
да оставим ГЕРБ да вършат това, което могат – да бъдат опозиция
и да внасят вот на недоверие, да гласуват против управленските решения, да викат „Оставка“ от трибуната на Народното събрание. Нека бъдем тактици. То може да се обърне в наша полза. В един момент защо не се стигне до ситуация, в която опозиционните партии извън Парламента не приемат общо становище за оставка, което да бъде внесено от ГЕРБ от трибуната на Народното събрание.
Нека да бъдем обединени. Ние, като протестиращи, бихме могли да бъдем отворени към някои компромиси. Не е нужно точно сега да се делим на гербери и реформатори. Лично аз бих приветствал хората, които симпатизират на ГЕРБ и които са гласували за ГЕРБ, да дойдат на протеста. Бих вървял рамо до рамо с тях. Също както днес вървя със зелени и фенове на ДБГ заедно, за една обща цел.
Борбата срещу Тройната коалиция е ОБЩА…
Но бъдещето на България ще се определи на следващите ИЗБОРИ. Затова не съм съгласен, че приемайки фенове на която и да е партия сред нас, автоматично я изпращаме на власт.
И един съвет към ответната страна – нека лидерите на партии не застават начело на протеста. Няма нужда те да излизат отпред, а феновете им да целуват ръцете им. Самият аз няма да отида на протест, ако се оглавява от Цветанов (примерно). И не съм единствен. Ако политиците искат да присъстват на протеста – да излязат сред хората като като граждани. Протестът е граждански, оглавява се от граждани, а политиците, ако искат да докажат, че могат да са истински представители, е редно да застанат сред тях като равни с равни.
* Светослав Александров е роден през 1986 година, създател на сайта КОСМОС БГ (www.space-bg.org). През 2009 година е финалист в политическото риалити на БНТ „Големият избор”. През 2011 година завършва магистратура по растителна физиология. Сътрудник е на Български християнски студентски съюз (БХСС).
