Юрий Йорданов*
След десетките упражнения на тема човек, новина, спортист, личност, събитие на годината, след социологическите анализи, които „разбраха“, че сред важните думи на годината са протест и оставка, ми хрумна да подредя моите думи за 2013. Думите, които изживях, изстрадах, споделих, изплаках, написах, изпсувах, изрекох или премълчах, но минаха през мислите ми и са Грамадата на моята 2013.
Не съм избирал думите по техния патос на добри или „лоши“. Думите имат свойството да бъдат просто себе си - репери, точки, история, символи, употребени, модни, стари, но никога без смисъл. Надживяващи ни, подминаващи ни, но не ни е напуснали ни. Те са малките тухлички на нашата предства за света, за нас самите, за това, през което градим всеки миг - тунела на нашия живот, който с усилие копаем без каска, без да сме миньори, през пластовете на самите себе си. През мрака на страховете си, през споделените радости и тъжни изживявания. С надеждата за капката по-добро. С вярата!
Та тъй, моята грамада от думи за 2013 е странна, на нея има от всичко, което изживях заедно с хиляди хора по улиците, в Интернет, през екрана на телевизора, през пресъхналото си гърло и стаените сълзи.
През вярата, която се роди, избуя, посърна, но никога няма да си тръгне и да ме напусне, така както бе преди 14.06.2013. Датата, която раздели живота ни на две.
Точно тук се сепнах - грамадите, купчините не могат да бъдат само една. И е просто - през 2013 ние примъквахме от душите, от миналото, от стария себе си най-доброто, градейки, трупайки новата купчинка, която бързо израсна и стана друга грамада, И от „нищото“ на миналото израсна една вяра, колективна, усмихната, млада, наивна и силна.
И грамадите станаха две!
Старата купчина е огромна, почти планина от:
примитивност, провинциалност, ретроградност, стамодност, безпросветност, лъжливост, шмекерлък, гьонсуратлък, наглост, инатлък, безхаберност, мразене, обсебеност, капсулиране, кретенизъм, безсилие, обреченост, зависимост, страх от промяна, „коалиционност“, неморалност, безбожие, продажност, „отдаденост“, безпринципност, слугинаж, безсъвестност, презрение, омраза, продажност, тъмнина, смърт.
Светът на езичниците без езици, непорасналите, търсещи спасителя и робовладелеца си.
Новата купчинка е малка, сравнена с горната но е с други „тухлички“:
вяра, обич, младост, артистизъм, откритост, наивност, надежда, усмивки, реализъм, отдаденост, каузалност, наивност, честност, връзка със света, детинщина, приятелство, безкорисност, „малоумност“, лудост, подем, патриотизъм, надежда, Господ, България, живот.
Приемете тези думи за купчини за символни. Там, някъде в нашите мисли, летящи из нашите души. Приемете, казаното за страстно и лично. Приемете, че сме деца! За да започнем „на чисто“.
Повярвайте, че сме живи повече от всякога!
И ще ни има - винаги между двете купчини, правещи вечните си избори всеки миг!
Вярвайте в себе си!
*Текстът е от блога на автора във фейсбук
