Кой, какво и колко слага на масата в преговорите за разпределяне на държавата - това е истинският въпрос
Николай Стайков
Една година вторачване в едно знаково управление вече дава резултат - най-повтаряният въпрос от 14 юни 2013г. насам придобива ясни очертания. Всъщност, отговорът е доста скучен. Мека мебел, дискретен разговор, двама стари партньори от предишно управление, няколко важни общи приятели. Стискане на ръце около един предварително обсъден списък с разпределени институции в бъдещата коалиция. ДАНС в пакет с МВР, е в списъка на единия, със съгласието на другия. Ръкостискане, усмивки, наздраве. След няколко дни се подава конкретното име. Лек шок, две-три изнервени преглъщания, може би плах въпрос, за да е ясно, че няма грешка. Явно няма грешка. Другото го знаем.
Това е моят отговор как са протекли преговорите, които са довели до назначението на КОЙ. Дори няма да спомена имената, защото в този ден, 14 юни, не искам дори да ги изписвам. По-добре да запазим деня чист, за да го посветим на истинските хора. По-важното е не кой, а с колко и какво всеки един е влязъл в тези преговори. В една по-нормална България основа за такива коалиционни разговори биха били последните резултати от парламентарни избори. В преговорите, довели до въпроса КОЙ?, на масата е имало друго - невидимо и трудно доказауемо съдебно, корпоративно и медийно влияние.
Малка дисекция, нищо че там не е лицеприятно.
Съдебното влияние на КОЙ
е цялата мрежа от назначения на зависими магистрати, оставени автономни да вегетират чрез имитация на правосъдие. Това се случва от десетилетия в една затворена и цинична система, която ражда ежедневно контролирани назначения, манипулирани проверки, подбрани разрешения и спорни съдебни присъди. Скритите зависимости в тази среда винаги създават един или няколко брокери, които разпределят невидимите бонуси и златни кредитни карти. От време на време някой се издънва и става адвокат. Мълчи.
Корпоративните и бизнес връзки на КОЙ
на масата са много важни, но не като пазарен дял и годишни обороти. Тук важното е влиянието върху невидимите неща. Едното от тях е влиянието върху държавните регулатори, с чиято протекция се развиват цели бизнес модели, които изтласкват нормалните бизнеси или водят до тяхното превземане. Второто е възможността за усвояване на еврофондове, при това по начин който да осигури връщане на пари в правилната посока през правилните фирми. Третото видяхме много добре на изборите - корпоративен вот и манипулиране на смачканите и обезверени работещи на трудов договор от феодален тип. Има и още и всичко - по пътя на парите.
Медийните връзки на КОЙ
на масата са най-видимата и мощна част, която обаче работи по най-скрит начин. Тук влизат не само директно контролираните медии с очевидна политическа насоченост и огромни загуби в отчетите. Тук влизат и по-широкия кръг на влияние чрез рекламни договори, медиашопове и договори с институционални разпредители на рекламни бюджети. Тази верига започва от най-малките сайтове, минава през традиционните медии и стига до най-влиятелните - националните телевизии, обществени и частни. Вижте колко разследвания за КОЙ? са направени по най-гледаните ТВ канали с годишни бюджети с много нули и отговорът ще дойде сам.
Годината от 13 юни 2013г. досега показа ясно едно - с тази задкулисна система не могат да се справят нито малкото останали свободни медии, нито единичните острови на независими институции. Могат само гражданите, всеки с това което може и знае. Ако трябва да споменем едно име, това ще е на Юлия Берберян. Тя е жената, която стана символ на малката и отчаяна, но упорита група, която просто отказа да се прибере, сякаш 14 юни не се случил.
Година по-късно. 14 юни, 18.00ч. пак сме там, на същото място. Оставката обаче вече не е най-важното.
