Политическият живот в България не е мислим без БСП. Затова за цялото общество, без изключение, в това число даже на първо място за поддръжниците – симпатизанти, гласоподаватели, редови и не толкова редови членове – на социалистическата партия, е важно тя да се отвори към своите низови структури и обикновени членове, да ги третира като граждани, а не като електорална маса.
За тях, както и за цялото общество (а всъщност и повече), е застрашителна тенденцията, по която се развива БСП. Тази тенденция е на превръщането на БСП в … ДПС. Изглежда, че за тази тенденция отговорност носи ръководството на партията, използващо хватките, разработени от Ахмед Доган, за да плаши електората си с етническа омраза.
В случая с БСП едни доста охолни хора, мнозина от тях вече второ (а май и трето има) поколение номенклатура, отрасли с менютата, доставяни от хотел „Рила“ в София, плашат едни други хора, отгледали деца и внуци с домашно приготвена зимнина, че някой „ще беси комунисти“. Това ръководство на партията етнизира своите поддръжници, казва им „вие сте комунисти по природа, а ние сме вашето ръководство, затова, понеже всичко е по природа, няма значение какви ги вършим ние тук на власт, важното е, че държим властта и докато е така, вас няма да ви бесят“.
„Езикът на омразата поръча този атентат“, каза Лютви Местан, наследникът на Ахмед Доган, вечерта на 19 януари тази година, денят на конференцията на ДПС, когато Октай Енимехмедов нападна с неизправен газов пистолет оттеглящия се от формалната си власт Доган. После нападателя го наритаха и му дърпаха панталоните. Срещу него тече дело за опит за умишлено убийство. Не е ясно какво тече обаче срещу онези варварски изстъпления на участници в конференцията, добре заснети от телевизионните камери, но водени от следствието и прокуратурата като „неизвестни извършители“. Някой от следствието и прокуратурата трябва да отговори, вместо да се разсейва с днешните протести и с надеждата, че обществото ще забрави и този път.
Колкото отношението между Октай Енимехмедов и Ахмед Доган е отношение на етническа омраза, толкова и някой „ще беси комунисти“. Тази реторика - че ти си каквото си, защото си си такъв, и тъкмо заради това някой те мрази - обаче е реториката на високомерието на партийните елити към собствените им поддръжници, реториката на третирането на обикновените хора като стадо. Този модел на отношения между партиен елит и поддържащи го граждани трови цялото общество по две основни причини: първо, свежда гражданите до някакво предполитическо, непълнолетно състояние, видяхме го в абсурдното блуждаене на очукани от живота хора около Мишо Шамара и Йоло Денев в търсене на какво? На водач?
[продължава]
Автор: Милена Якимова, доцент в катедра Социология на СУ.
Прочетете целия текст: в Mediapool
