Автор: Юрий Йорданов

Пеевски е България днес!

Отново сме там, където бяхме преди 116 дни. Ако някой ни бе казал, че почти 4 месеца ще се борим за кауза, която е събудена от един от стотиците или хиляди случай на погазване на морала в България за тези почти 24 години „преход“ - никой не би повярвал!

Преходът се оказа преход, но не към Западните, „нормалните“ стандарти на живот и морал. Преходът се оказа Поход през Пустиня! Да си тръгнеш от Ада не се случва без страдания и уроци! Болезнени уроци.

Феноменът „Пеевски“ е жив, защото Пеевски има десетки и стотици „майки“ и „бащи“. Те са живи и здрави. Те ни броят като животни за острел всяка вечер, те пишат „съвестно“ комюникетата с десет пъти по-малко протестиращи. Те си имат всичко. Освен едно - спокойствието, което имаха 23 години, прекъсвано за малко и „овладявано“ „своевременно“. Днес те си имат и феномена „Орешарски“ - драматургичен образ, непознат в световната литаратурна класика - безличен технократ с празен поглед и думи-матрици, силно обичащ работата си и „издържал“ на сцената повече от 120 представления, в които публиката крещи „не те искаме!“. Да бе театър - щеше да фалира!

Днес не е така!

Днес ние започваме отново - Протестът и стотиците хиляди хора, минали през редиците му, получиха урок! Голям урок!

Нищо не се постига даром!

Заслужете го! Чака ни труд, сълзи и пот! И много страдание - пътят от робството към Свободата е дълъг!

Ние заслужаваме друг живот и Друга България!

Бог да пази България!