Автор: Капитал
И така, четири месеца след първоначалния взрив около назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, отново се връщаме на първото квадратче в абсурдната игра, която изкара десетки хиляди на улицата и доведе до това парламентът да има 11% одобрение, а 76% от хората да искат предсрочни избори.
Решението на Конституционния съд, което върна Пеевски като депутат, разбира се противоречи на нормалната логика. Последвалото изявление на политика обаче даде въможност да се хвърли поглед върху неговия светоглед - начина, по който той си обяснява случващото се в България през последните месеци. Видя се нещо, което е едновременно неадекватно и цинично.
Като оставим настрана не особено добрия стил на изявлението (то изглежда като да е редактирано и дописвано от събирателния мозък на Доган и Местан - „Защо Президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин?“), в него има два основни момента, с които Пеевски се опитва да защити публичния си образ.
Първият основен протест е, че той не е „задкулисие“. „Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие? Кой ще ми отговори конкретно на този политически и принципен нонсенс в емоцията на Президента с речитатив Пеевски? Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика?“, пита депутатът в писмото си.
Уточняваме: Делян Пеевски чрез неговата майка Ирена Кръстева са лицето на медийната група, която през последните години наложи и усилено експлоатира една сложна и скъпа за данъкоплатците схема. Тя търгува медийно влияние, срещу политическа подкрепа. Това беше хубаво и просто обяснено неотдавна от бившия министър Вежди Рашидов. „Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката (КТБ - бел.ред.) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари“. Разбира се изказването на Рашидов е само едно от доказателствата за тази схема, която започна да работи по времето на тройната коалиция и се разви през управлението на ГЕРБ. „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя [*], на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха“, обясни отокровено Вежди Рашидов в разговор с журналист, без да е предупреден, че е записван.
Медиите далеч не са единствената активност на Пеевски, но със сигурност са най-добрия пример, защо той се превърна в символ на задкулисието и назначението му срина доверието към това управление. Задкулисието, в този случай е да използваш доверието, което хората имаха към журналистиката, за да даваш подкрепа на удобните ти политици и да осъществяваш публични екзекуции на репутацията на враговете си. Пред кулисите правиш вестник за хората, а зад тях - за своите, често съмнителни интереси.
Втората защитна теза от писмото на Пеевски е още по-абсурдна. „Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?“, казва депутатът в своето изявление.
Краткият отговор на това е: Зависи какво е успех и зависи как си успял. Понякога, успехът за едни е престъпление според действащите закони и според представите на почтените хора.
Абсурдното в защитната теза е, че ако приемем Пеевски за успял, то това ще е директно доказателство за неговото сериозно участие в задкулисието. Официално, той никога не е участвал в никакви фирми, като изключим че е бил в борда на държавното „Пристанище Варна“ през 2001 г. Според имуществената му декларация той има три недвижими имота - два апартамента и една къща в София, както и един автомобил - опел „Омега“, купен през 2003 г. за 1000 лв. Има и близо 53 хил. лв. на банков влог, спестени от заплати. Иначе Делян Пеевски се движи по улиците най-често с кортеж от три автомобила и охрана от близо десетина човека. Стилът му на живот предполага средства, които надхвърлят със стотици пъти тези, които официално декларира. Пред кулисите Пеевски има апартамент, голяма къща, стар опел и някакви пари за черни дни. Зад кулисите той е много богат. Да използваме отново думите на Вежди Рашидов, най-вече заради тяхната откровеност: „Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват?“
„Успял“ ли е Пеевски е друг сериозен въпрос, в чиито отговор могат да се видят много от принципните и морални проблеми на последните поне 20 години. В сбърканата ценностна система на прехода за някои хора (със сигурност за себе си), той е успял по няколко причини. Първо, очевидно има много пари. Освен тях има и власт - не само тази, която дават повечето пари, а и политическа. Влиянието му минава през законодателната, от няколко месеца насам и изпълнителната, още от преди това съдебната и разбира се „четвъртата“ власт. Богатството и важността му се демонстрира не само от огромната охрана, но и от приятелката му, която е фолкпевица. („Луда съм по сладката муцунка на Делян. Обожавам да щипя бузките му и да целувам плътните му устни“, казва тя в едно откровено интервю). Накратко, той има основните външни белези, по които някои хора разчитат успеха през последните години - пари, черни джипове, охрана, гадже фолкпевица. За по-мислещата част от българите обаче, това е да си „мутра“.
Защото успехът е нещо съвсем друго. Той е комбинация от постижения, които могат и да се измерят с пари, но има нещо друго задължително. Почтеност. Хипотетично казано, един крадец може и да откраднал много, но това не го прави успял човек. Може и да се добрал до висок държавен пост, но това не му гарантира уважение. Успели са тези, които са се движили в светлата част на морала. Тези, които са спазвали законите и са създавали стойност за себе си и хората около тях. Честните. Почтените.
Случаят с Пеевски обаче трудно може да бъде определен с тези категории. При него се вижда, че има прекалено много от компонента „мутра“ и прекалено малко от другите условия, нужни, за да бъде той истински успешен.
Зад цялата история с този човек има и нещо друго - удивителната неадекватност на сегашните управляващи в ситуацията. Изборът на Пеевски за шеф на ДАНС за малко да свали правителството десетина дни след като беше избрано. Тази опасност беше избегната, но вероятността то да управлява дълго време е минимална. Вместо да си вземат поука от избухналите протести, БСП и ДПС решиха да запазят Пеевски като депутат, което доведе до сегашното решение на Конституционния съд. Сега, вместо да убедят Пеевски да се оттегли, защото заплашва още повече да компрометира цялото управление, получаваме епистоларните му упражнения. Те ще засилят отново протестите и ще направят по-трудни и без това не особено бляскавите изяви на правителството. Всичко това, заради един човек, който изглежда по-важен от всичко и всички. Защо?
*Текстът е препубликуван от сайта на Капитал. Заглавието е на Noresharski.com
