(за душите ни и протеста - друг, оптимистичен прочит на идващия 100-тен ден)
моят „разказ“ ще е емоционален и психологически „прочит“ на видяното, изживяното и усетеното от последните над 100 дни в историята на българия и на нас.
защото единствената енергия, която чистият протест има, черпи и „произвежда“ е емоционалната. да влезем в душите на милиони съдби е невъзможно само по рационален, прагматичен начин или средства.
от доста време водя един и същ разговор с моите и вашите „съ-протестиращи“. един и същ разговор за виновност (носен в мислите като лична тежест) и изговарян, изричан „след покана“.
ние, протестиращите се оказахме :
- хора, които носят вина за неслучилия се преход и провала на 24 години живот на българия;
- ние сме неуки, неорганизирани и май загубили;
- протестиращите са жертви на врагове, които ни дебнат и срещу една „машина за производство на покорство и роби“ са безсилни;
- протестът ще „умре“ „логично“.
оттам тръгва всеки разговор и стига до обречeността, от която тръгнахме на 14 юни 2013.
нека си представим една проста история за един луд.
преди 100 - 120 дни ви спира един човек на улицата и ви казва „приятел, след 100 дни ще бъдеш на жълтите павета, ще ревеш като луд с още стотици и хиляди българи за оставка на правителството дето май ще изберат“.
този, лудият ще ви говори на ти, спрял ви по негова „инициатива“ - тотално непознат вам човек.
не сънувате. човекът ви спира и ви ги казва тези думи.
луд ли е бил човека, не е циганка-гледачка. не е любимата в русия и българия ванга?
луд е, нали. защото вие сте си „нормални“ нема такова чудо как да стане.
и ако друг „луд“ ви спре пак и ви каже същото - ден или два по-късно - кой е луд - новият спрял ви или вие сте си полудели (чисто луд му казваме с ирония).
а не сте луд. ние не сме луди.
100-те или 120-те дни минаха от първата ви среща с „първия“ луд. вие сте на площада - ревете кати луди, усмихвате се. лицата покрай вас се менят, но вие сте там. много скоро ще се отбележи първият от 100-те дни на тази масова лудост.
тази масова „лудост“ се нарича Промяна.
масова, растяща. „засеганатите“ са преосмислящи всичко преживяно не само в последните 24 години. животът си. милиони въпроси в главите на милиони хора се „въртят“ като кадри от стар филм в мислите им.
погледнате през тази призма или гледна точка и се зарадвайте - Вие Сте Граждани. не сте станали, излезли сте, за да го покажете на другите, че ви пука за другите и от поданици сме извървавяли Пътят към това да бъдете Граждани. изречено или не - дори не помислено като кратко изречение в мислите.
всеки Път е личен дълг и усилие на отстъпване на територии на личното Его, отдавайки енергия и сила на колективното Его, което черпи сили от нас, малките мравки на демокрацията. застанете някой ден в мислите си и си спомнете за вашите детски опити да пипнете в един мравуняк. това е България днес - един мравуняк, на който бе посегнато.
Промяната е процес - задачата на нас, първите, дошли на спирката „Друга, но не тази Домокрация“ е да почакат другите, пътуващите или крачещи към нас. търпеливо и с вяра. пазейки не рeда си, а духа си. давайки пример, без патос, обвинения или свръх-очаквания. на изток - това са характеристики на мъдростта.
ние не сме луди, а мъдри граждани.
вярвайте!
P.S. поводът да напиша тези думи са днешния пост на николай слатински, публикуван в noresharski.com. 10.09.2013. текстът ми е „роден“ отдавна, днес бе написан.
Текстът е публикуван първоначално в сайта Move.bg и е подписан „от приятел“
