Автор: Николай Слатински
Хубавото на социалните мрежи и блоговете е и това, че те помнят и пазят позиции, мнения, становища, виждания - кой какво е писал, казал, изрекъл, споделил преди време и когато е трябвало, а не post factum.
Тези дни ме разядоса едно мислене на глас на Фейсбук-приятел. Той напълно е забравил възторга си (защото на първа сигнална тогава това ни устройваше, понеже бе във вреда на мутроидно-репресивната „ГЕРБ“) от действията на главния прокурор по кристално-ясно съчинената в полза на БСП политическа афера (далавера) „Костинброд“, коренно променила резултатите от изборите и тласнала ни в този безполезен, безразсъден и безотговорен, но безкрайно удължаващ агонията си парламент.
А ако помнеше какви ги е мислил и говорил тогава моят Фейбук-прятел, щеше да си даде сметка и колко прави бяхме ние, които още веднага дадохме коренно различна оценка на действията на ППП (Политическа партия „Прокуратура“). ППП продължава във всяко свое действие и по-скоро бездействие да играе в един отбор с елита на БСП-ДПС и упорито не забелязва нищо, което да уязвява законово този елит…
Това са наченки на триумвират БСП-ДПС-ППП (с гласовете на фашизоидната „Атака“), който може да нанесе много сериозни дългосрочни и далеч по-трудно лечими вреди на демокрацията у нас. Защото криминално-опростачващите безумия на „ГЕРБ“ спрямо обществото малко или много бяха като пускане на жаба в гореща вода - жабата (като) попарена изскача веднага (или след 3.5 години). Докато тихият антидемократичен, приспиващ и изстискващ и изсмукващ обществената енергия, модел на злоупотреба с власт на сегашното управление (с подкрепата на фашизоидната „Атака“) действа на обществото както се случва с жабата в бавно и постепенно подгряваната вода - по този начин жабата не се усеща и досеща какво й правят и може да бъде необратимо сварена.
И още нещо - аз наистина и то не от днес, а от самото начало (както може да се види от писанията ми в моя блог и във Фейбук) не разбирам твърденията за безусловна причинно-следствена връзка между протестите и оставката на правителството! При императивното, категорично деклариране и търсене на подобна пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, се създават (те вече са налице!) условия за грешна оценка на значението, ролята и мисията на протестите.
В този случай дали протестите се успешни се съди само и единствено по това дали правителството е подало оставка. А понеже то не подава оставка, протестите се обявяват еднозначно за неуспешни. А понеже се смятат за неуспешни, започва търсенето на вината и виновните за неуспеха. И всеки намира свои обяснения. Едни не харесват дясността на протестите, други - числеността, трети - мирността, четвърти - експресивността (ама защо имало червени вратовръзки, ама как така, цялата ни естестко-чистофайническа нравствена възвишеност се надига срещу това!)…
Така че скоро протестиращите ще се изпокарат тотално помежду си относно средствата на (в) протестите и ще забравят целите на протестите…
Протестите, според мен, имат и трябва да имат (но вероятно при евентуалното им самоспихване - имаха) за цел преди всичко да просвещават обществото, да го будят и събуждат, да го печелят за демократични каузи, да го накарат да се замисли, че не само сме лоши, защото живеем зле, но и живеем зле, защото сме лоши! Лоши означава безразсъдни към бъдещето на България, към нас си като общност, към демократичността, модерността и европейскостта ни като народ.
Протестите имат за цел да подпомогнат натрупването на критична маса български граждани, които осъзнават, че повече така не може да продължава.
Ако има такава критична маса, тя ще е необходима и достатъчна да промени радикално политическата ситуация в страната и да създаде демократичен и морален климат, при който най-бездарното и обречено, цинично маскиращо користните си цели с откровено промиване на мозъците на хората, правителство, няма да има и ден легитимност и ще падне под тежестта на собствената си арогантност.
Протестите, а и оставката на правителството не са еднократен акт, те са процес. Труден и сложен, защото такава критична маса не се създава лесно. Защото много хора в България обичат да са несвободни, обичат да слушат измислици, обичат да бъдат баламосвани и лъгани, обичат да им конструират невъзможни и вече завинаги раазпаднали се реалности и смисли!
Затова има политици като сегашните, които безскрупулно експлотират тази вторична, почтш сенилна детскост на определени части от обществото ни. Тези безскрупулни политици са от същата партийно-ДС върхушка, която не роди за 24 години нито една, ама нито едно модерна, прогресивна, европейска политическа идея или кауза, а вечно заемаше в опозиция ретроградни, реакционни, измамни и продажни позиции, за да консолидира твърдия си електорат, а като дойде на власт моментално прилапва и се прилепва вампирски до идеи, каузи, мисии, проекти, срещу които е воювала и онези, които са ги отстоявали са платили безбожно висока политическа цена за това.
Тази котерия, тази партийно-ДС върхушка лъжливо обещава на обичащите да бъдат баламосвани и залъгвани българи, че водата в тихото езерце пак ще бъде сладководна, вместо да им кажат честно и почтено, че водата ще бъде все такава - соленоводна в бурното море и така да им помагат да плуват без да се удавят в солената, вълноносна вода…
Тази котерия, тази партийно-ДС върхушка лъжлво обещава на обичащите да бъдат заблуждавани и мозъчно-промивни българи, че утре пак ще се върнем към дългия скок, вместо да им кажат честно и почтено, че дисициплината вече е и още много дълго време ще бъде висок скок и така да им помогнат да се научат да скачат на височина, а не да си мислят, че скачат на цели 8 метра, докато официално им зачитат само 80 сантиметра…
В този смисъл протестите от февруари и досега - като две фази на един и същи протест, са успешни - вече успешни - те започнаха един процес, от който страната ни има крещяща нужда, от който обществото ни има драматична потребност!
Ако въпросът бе единствено за оставката на правителството, то срещу протестите биха били само партийните олигарси, партийните функционери, партийните пиари и партийните електорати - т.е. конкретните партийни котерии и стадоподобните им поддръжници. Защото щяха да загубят само и единствено те лично, а не моделът, не статуквото.
Много важно - в края на краищата за модела и за статуквото не е най-същественото (както пише за доброто и лошото ченге в книгите за психология и борба с престъпността) дали формално на власт е доброто, зализано „ченге“ СС или лошото, брадясло ченге ББ.
Обаче за разбиращите и чаткащите отдавна стана ясно, че проблемът е с адски по-висока важност - за промяна на модела, за разбиване на статуквото.
Протестите вече успяха (макар и не докрай, все още не напълно), защото дадоха на разбиращите и чаткащите да разберат и чатнат, че е възможно именно това - моделът да бъде променен и статуквото да бъде разбито. Че е възможно! Да, именно, че е възможно!
И понеже става дума не само за една оставка на най-безжизненото правителство и на най-слабия премиер в Третата българска държава, а за промяна на модела и за разбиване на статуквото, започна обединяване на всички - от ултралеви до ултрадесни противници на промяната и поддръжници на статуквото!
Противници на промяната и поддръжници на статуквото от вси страни - съединиха се! Те нападат от ултраляво до ултрадясно протестите, защото не им е важно България да е добре, а е важно те да имат възможност да говорят колко не й е добре на България… Те намират най-жестоките слова срещу всичко протестиращо и не намират и една по-критична дума срещу всичко, срещу което се протестира…
Ето в това за мен се състои успехът на протестите:
Да се осъзнае, че промяната на модела и разбиването на статуквото са възможни и да се изведат на светло истинските нравствени същности на всички, които иначе, когато не става дума за най-главното, са талантливи и оригинални, остропери и острослови, страшно загрижени за страната ни и страшно обичащи народа си…
Ако България се осъзнае и намери сили да се вземе в ръце; ако българският народ се освести и намери енергия за спасение, тогава оставката на едно безсмислено правителство и един безличен премиер ще бъдат въпрос на елементарна технологична подробност. Но тогава вече няма да говорим за успех на протестите, а за тяхна победа.
Ако всичкото това не се случи, то безвремието на постсоциалистическата агония, на посттоталитарното блато ще продължи цяла вечност. Но вината за това няма да бъде на протестите и това няма да бъде резултат от техния неуспех. Тогава България и българският народ ще си получат заслуженото - заради собственото си обричане на превръщане в коридорна територия с обслужващи функции, управлявана от безотговорен и продажен елит и населена от спасяващи се по единично и безкрайно обезверени индивиди.
Текстът е публикуван първо в блога на автора.
