Посланик Филип Отие, като изразител на политиката на Франция, но и като истински приятел на България, работи активно за развиване на двустранните ни отношения, за защита на принципите на свободата на човека и човешките права у нас. Отношенията между България и Франция не са от вчера – нашите две страни са съюзници в НАТО и партньори в ЕС. Френският посланик е личен представител на френския президент в България. Ако г-н Вигенин има проблем с политиката на Франция, то нека обясни на президента Оланд какво в действията на приятелска Франция той не харесва.
Връчването на орден на един посланик е не само признание за неговата работа, но и жест към държавата му. Франция винаги е подкрепяла европейската перспектива на България и винаги е била рамо до рамо с българския народ в борбата му за демокрация и свобода.
През далечната 1989 г. тогавашният френски президент Митеран покани 12 видни български дисиденти и интелектуалци на закуска във френското посолство в София. Тогава комунистическите медии в България мълчаха, а новината се разпространи единствено и само от западните радиостанции. Въпреки това, срещата остана ключов момент в зараждането на българското дисидентско движение. Това бе знак за солидарност с българския народ, който никога няма да бъде забравен.
Години по-късно президентът Саркози изигра ключова роля, за да могат българските медицински сестри, несправедливо осъдени от бруталния режим на Кадафи, да се върнат живи и здрави в България. Нещо, което нито едно българско правителство не успя да направи само. Освобождаването им бе резултат от същата тази солидарност, която е в основата на Европа днес.
Истинските приятели се проявяват в моменти на трудности, в моменти, в които трябва истина открито да бъде назована. Така беше и когато посланик Отие, съвместно с германския посланик Хофнер, направиха съвместно изявление, в което призоваха политическите лидери на страната да скъсат връзките си с олигархията и припомниха че “принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Моделът на олигархията няма място в него, нито в България, нито където и да е…”
Вместо да се замислят върху казаното от двете държави, които са мотора на европейската интеграция, българските власти заклеймиха посланието. Още тогава Атака поиска наказания и призова външния министър да предприеме мерки за спиране на “този недопустим натиск и намеса във вътрешните работи…”.
Днес, г-н Вигенин изпълни тази наказателна акция, която Волен Сидеров поиска. Изпълни я по един недостоен, безотговорен и опасен за свободна и демократична България начин. Тези действия на външния министър показаха, кой крепи правителството на БСП и ДПС на власт — червената олигархия и ултранационалистите.
Всичко това е много жалко, защото солидарността между държавите и обществата е основен принцип в Европейския съюз. Тя не се изразява единствено в плащане и ползване на европейски фондове. Солидарността означава подкрепа в укрепването на гражданското общество, съдействие за създаване на политическа среда, отговаряща на европейските стандарти и ценности.
Активната позиция и истинското приятелство на посланик Филип Отие безспорно заслужават най-високото българско отличие – орден „Стара планина“, който иначе се връчва на всеки отпътуващ от страната ни посланик. Решението на външния министър да не направи предложение за награждаването на посланик Отие е дребнав и страхлив жест на едно правителство, заради което България губи все повече приятели в Европа и в демократичния свят.
Автор: Николай Младенов
Текстът е публикуван първоначално в блога на автора
