Г-н Борисов,
Ще се постарая да бъда кратък, тъй като не мога да бъда увлекателен като Карл Май.
Днес сутринта Вашите симпатизанти, дошли от различни места в страната, се опитаха да дръпнат огражденията до служебния вход на Парламента, като това стана повод за много недоволства сред хората, които вече почти три месеца се стремят искането им за оставка да представлява и културна революция, показваща върховенство на ума над мускулите, на самоинициативата над автобусите и на съвестта над користните цели.
За щастие до ескалация не се стигна, но не зная дали идеята е била да се повторят събитията от 1997-а. Сега ще Ви кажа защо това няма как да стане:
Както знаете, поради кметската си позиция в София преди години, мачовете между ЦСКА и Левски се пазят от 800-1200 полицаи на и около Националния стадион. Около 15-20 000 доста по-крайни и склонни на насилие едни спрямо други хора биват опазени от тази бройка полицаи и инцидентите са сравнителна рядкост.
Парламентът ежедневно се пази от поне 2000 полицаи, когато има по-масови протести. Днес сутринта е възможно тази бройка да е била двойна. Колкото и настървени протестиращи да се съберат, една конфронтация с полицията не би довела до нищо повече от потрошени хора и грозни сцени.
И не, не вярвам, че симпатизантите на ГЕРБ са действали по свое усмотрение, така че нека не търсим дали плуват корабчета в долния клепач.
Пиша това, за да обявя, че за разлика от симпатизантите Ви (http://offnews.bg/index.php/237954/gerberka-nabi-dyado-zaradi-vapros-tova-li-e-kontraprotestat), аз не изпитвам омраза към контрапротестиращите ми сънародници. Дори онези, които пред храм-паметника се затрудняват в комуникацията на български език, са също мои сънародници. И в оредяващата в демографски аспект моя родина вярвам, че място за всички ни има и сме длъжни дори да не сме на едно мнение, да си позволяваме различията, без да се избиваме.
Не мога да допусна, че ако се срещна с участници от контрапротеста, ще тръгна да се бия с тях. Не мога да допусна, че има смисъл да блъскам полицаи, вършещи работата си, пазейки Вас и колегите Ви в Парламента. Насилието в рамките на протестите е безсмислен фарс.
Не вярвам, че в сблъсъците между протестиращи, контрапротестиращи, симпатизанти на една или друга партия и полицаи, оставката е достижима. По-скоро нацията се разделя, раздробява, а енергията на протестиращите се размива по оста на злобата, насилието и първичността. Отблъскват се много хора. Това ли целите?
Г-н Борисов, ако смятате, че оставката може да се вземе само по силов начин, ще Ви съобщя очевидното – колкото и протестиращи, готови на насилие да се изсипят около Парламента, това няма да доведе до оставка. Ще има потрошени български глави, независимо дали става дума за протестиращи от София, Благоевград, Кърджали или полицаите, командировани да охраняват протестите. Не ми се и мисли какви последствия може да има при една ескалация, когато при загражденията няма 100-200 човека, а няколко хиляди.
Затова смятам, че единственият шанс за протестите е те да продължат мирно, красиво и масово. За 3 месеца се поуморихме, но не сме изгубили онази еуфория, която ни обедини на 14-и юни заради назначението на бившия Ви приятел Делян Пеевски. Да, няма как да забравим, че точно неговите медии ваеха добрия Ви имидж, както правят с властта сега. Ние протестираме срещу този манталитет и тези конекции. Протестът не е в подкрепа на една или друга политическа фигура, формация или коалиция. Протестът е продължение на онова, което Ви свали от властта през февруари. Протестът е нетърпимостта на все повече хора към този манталитет, от който трябва да избягате и Вие, и управляващите, и политиците, останали извън Парламента на последните избори.
Обединени сме за нормална обстановка, за силен граждански глас и за реформи във властта. Но не и с цената на насилие от и върху невинни българи. Новият обществен договор няма да бъде подписан с кръв. Кървавите революции пораждат тоталитаризъм и реваншизъм. Не подстрекавайте народа към безсмислени жертви и говорете със симпатизантите си.
Ако пък Вие решите да защитавате черния си колан в Парламента, да биете чимбери на Станишев или да громите на канадска борба Местан – ваше право. Имате имунитет, нямате заграждения, нямате пред себе си живи щитове от полицаи и контрапротестиращи. Но е недопустимо поддръжниците Ви да са готови да се бият с полиция и контрапротестиращи, докато в пленарната зала най-острото, което се случва, е да си размените юношески нападки с четата на Мая Манолова.
Оставете нацията на спокойствие и не я ръчкайте по същия начин, както ръчкат своите симпатизанти онези, които управляват сега. Защото продължавате да бъдете един дол дренки. Оставката е само апотеоз на промяната, която всички очакваме. Стегнете се.
Поздрави и с пожелания наистина да се реформирате,
Самуил Петканов
