Автор: Юрий Йорданов*
За снимката, която се „разхожда“ из интернет в последните часове - Мая Манолова и Евгени Минчев, а зад тях - „декорът“ на Народното събрание.
След близо 24 години усилия Народното събрание успя да се „събере“ и да се снима наистина с „народа“ (си).
В сградата, в която се е случвало всичко - превземана е от протестиращи, приемани са закони, приемани са държавни глави, лъгано е, говорело се е истината, хора са плакали от национална гордост или човешко безсилие. Идвали са аристократи, идвали са интелектуалци и висша духовност. „Преминал“ е и доста духовен плебс.
Днес Народното събрание има „честта“ да събере двама избранници на „фортуна“ - Мая Манолова и Евгени Минчев. И да им предложи мизансцена и трибуната, на която те стават още по-“големи“.
Тези двамата са двете страни на монетата „България“ днес - и двамата обсипани в модност, която е повече от безсрамна. И двамата са доволни от ставащото. Мая легитимира Евгени, Евгени конституира Мая. Мая дава на Евгени, той - на нея, а Народното събрание им дава всичко. Просто им се отдава безсилно пред „силата“ им.
„Хриникьорът“ и хронифициралата „реалност“. Кухото с кънтящото кухо. „Езито“ - от партиен функционер с неистова амбиция - до заместник-председател на Събранието, „турата“ - от придошъл в лелеяната столица амбициозен момък-ватман - до модна икона на „модните икони“. И двамата - „безпартийно“ жалки - сред амвона на законността.
„Парламентаризмът“ и „хайлайфът“ са се срещнали, за да се (по)радват на победата си над „Народното“ „събрание“! И са „влезли“ в историята, завинаги.
„Да живей България!“ - това си мислят Евгени и Мая, горди, усмихнати като на сватба в селска кръчма.
„И дано Господ ни пази!“ - това си мислим ние.
P.S. Извинете ме патоса - малко ми идва нанагорно да „преглътна“ този фото водевил.
* Текстът е пуликуван първо във Facebook-профила на автора
