В периода 14 - 18 юли 2013 Деян Кюранов и Лиляна Александриева с помощта на доброволци осъществяват проучването „Защо няма протест в град Пещера?“ по метода анонимно стандартизирано интервю лице в лице.
Проучването включва 90 респонденти и е осъществено pro bono. В проучването са участвали и постоянни консултанти – местни непрофесионалисти, пожелали анонимност.
Проучването не е проведено по класическа схема, защото главната му задача е да разбере за Пещера, не „Какво хората от Пещера мислят за протестите/контрапротестите в София“, а „Защо в Пещера никой не излиза на протест/контрапратест“. Проучват се специфичните мотиви за едно (без)действие. Затова изследователите търсят представителност на проучването не за всички пещерци, а само на онези от тях, които поначало биха излезли на протест (примерно защото са излизали преди) – но сега, не знаем защо, не излизат.
Данните не са представителни за никоя друга група хора. В проучването е заложено на качествения подход: почти всички въпроси бяха „отворени“, така че регистрираните и обработинени единици значими изказвания, формулирани от самите респонденти, са около 700. Подход, който според изследователите търпи „силни“ интерпретации и не става за прогнози.
Ето някои от акцентите в анализа на проучването:
„Историята на протестите в Пещера – която прочее още не е написана – ни интересува само доколкото се явява в спомена на анкетираните. Защото само ако е лично запомнена, тя може да ги мотивира или демотивира да участват в един днешен протест или контрапротест. От друга страна, тук някои отговори „Не зная“ и „Не е имало протести“ с оглед на другите отговори на респондента – както и на факта, че говоренето против миризмите от местния завод „Биовет“ години наред беше част от „светския“ ритуал на общуване в града - могат да бъдат изтълкувани като прикрито негативно отношение от типа „Може и да е имало, ама аз съм против тях и няма да ти кажа!“. „Не зная“ са отговорили 10 души; 14 са казали, че никога не е имало никакви протести. Останалите 66 анкетирани помнят най-различни граждански действия.“
„Февруарският протест получава различни определения, понякога противоречиви: „срещу цените на тока“; „срещу монополите“; „политически, организиран от Спартак“; „против Бойко Борисов“; „екологичен“; споменат е от половината анкетирани. „Доста хора имаше…“ (По данни на очевидци – около 250 души, немалко за Пещера.) Един респондент споделя и негодуванието си от февруарския провал – чрез риторичните въпроси: „Къде се загубиха „лидерите“ от февруари? Какво стана с гражданското общество, дето го обявиха през февруари?“ Прав е. Уроците от февруари – все още ни предстои като общество да си ги напишем. И после да си ги научим.“
Повече от половината анкетирани казват, че са участвали в някакъв протест досега; от тази група пък повече от половината са уточнили, че това е било „не в Пещера“, като единици са участвали и преди 10.11.1989.
От предполагаемия пещерски „протестен контингент“ малко над една четвърт заявяват участие в протестни действия в града си. Малко под половината от контингента казват, че не са участвали никога.
„Непротестиращите казват, че ще протестират! По-точно 40 от анкетираните „биха участвали в протест против правителството, в Пещера, сега. Има някои силни негативни мотивации като „Мразя комунистите – те са неморални“ или „Не трябва ДПС да управлява нашата държава“. Последната нагласа напоследък расте – в това изследване я има при около 10% от анкетираните. Ще отбележим, че в случая тя не е „антитурска изобщо“, а свързва ДПС във властта с корупция - което не компрометира етническия мир, царящ в града.“
„Позитивните мотивации гравитират около желаната „промяна“, но ето някои нюанси: „Да стане по-хубаво. За всички! Аз съм се оправил – синът ми е американец!“; „В солидарност с протеста в София“ и „Защото се солидаризирам с мнението на хората, които са интелигентни и са демократи“. Има и партиен глас „Доволен съм от ГЕРБ - не смятам, че тези ще се справят по-добре“.“
Прочетете първа част на целия анализ в Дневник ТУК.
Данните от проучванията на Протеста и Контрапротеста можете да намерите тук и тук.