Дали ако осъзнае, че се изправя само срещу системата, това малко дете би се спряло? И в тази връзка, неговият кураж да се опълчи, не е ли знаков за това, че малките неща винаги носят големите промени в себе си? (Автор на снимката: Васил Гарнизов, социален антрополог)
Христиан Даскалов*
За сбъдващия се футуризъм, съзидателното разрушение и индивидуална отговорност, които свързват процесите на политическа трансформация в България с тези по света. Какво е вече тук, за да остане, далеч след края на протестите?
Времето
Според американския писател и футурист Алвин Тофлър и неговата книга „Третата вълна” човечеството до момента е преминало през две радикални вълни на икономически промени. Първата е свързана с развитието на земеделието, а втората – с възхода на индустриалното общество в Западна Европа. Наследството на индустриалната революция днес е основната форма на социална организация по света, дори в сфери прогресивни по характера си като образованието, например. Всъщност основната характеристика на това индустриално общество е именно масовостта – в производството, в преразпределението на блага, в информацията, развлеченията и др. Според Тофлър наред с прехода към „третата вълна” - т.нар. постиндустриално общество, този масов характер постепенно ще изчезне от много аспекти на нашия живот и ще бъде заместен от разнообразни форми на комуникация, развлечения и др., съобразени с уникалните желания и потребности на индивида. Към днешната 2013г. това не звучи кой знае колко футуристично, но нека не забравяме все пак, че „Третата вълна” е написана през 1980г. Оттогава насам тези процеси неминуемо търпят своето развитие в по-голяма или по-малка степен. Ако разгледаме ключовите аспекти на днешната, нова икономика, ще видим, че диференциацията на производството и предлагането на продукти и услуги, така че то да посрещне специфичните нужни и потребности на потребителите, за сметка на традиционното масово предлагане, е стигнало далеч в развитието си. За сметка на това обаче, промените в други сфери като системата на образованието изостават и последствията от това стават все по-осезаеми. Там, където дисонансите са налице, породени от по-консервативния и затворен характер на системите, се пораждат огромни разминавания между посрещането на новите нужди и очаквания – на обществото и на бизнеса, и се създават предпоставки за конфликтни ситуации.
Системата
Няма по-добър пример за система, която не просто да изостава от развитието на обществото в неговия трети голям преход, но и упорито да противостои на социалните промени, от политическата. Ето защо настоящите протести в България, а и в Турция, Бразилия и на други места по света, са преди всичко следствие на този сблъсък на епохи в който онези, които не са на страната на бъдещето, са обречени да останат в миналото. И този път мимикрията, която винаги е била най-ценният инструмент за политическо оцеляване и възпроизводство на статуквото, няма да послужи никому. Тъй като новата опаковка на старото нефункционално и нискоефективно устройство, няма да задоволи никого. Дали става въпрос за политически лидери, партии или цели институционални структури, които не предлагат това, което се търси в новата индивидуалистично ориентирана ера, те ще бъдат веднъж отхвърлени и втори път – преосмислени концептуално, тъй като най-висшата форма на иновиране се крие именно в намирането на нови организационни форми. Freelance политиците, в този смисъл, представляват една нова организационна форма за правене на политика. Тя заслужава по-задълбочен анализ именно защото се явява свързващият интерфейс между ситуацията в България и редица други страни по света.
Freelancer-ът
Freelance политикът е гражданин, който се интересува от политическия живот на своята общност и предпочита да работи за осъществяването на онези конкретни политики, които подкрепя и смята за значими, както и да промотира ценностите, свързани с тях, без непременно да се идентифицира с определена политическа партия. Така той остава формално извън традиционната политическа система и създавайки паралелна такава в която да търси и намира изява. Този факт не прави неговите възгледи по-малко популярни, а напротив – помага за акумулирането на подкрепа около тях, тъй като посланията така са далеч по-преки и не стоят зад маската на партийната анонимност. Freelance политикът носи персонална отговорност пред обществото за действията, които предприема, без да споделя нито ползите от членството в традиционните политически общности, нито вредите. Вторите нарастват правопропорционално с всеки изминал ден, в който партиите изостават да отговорят адекватно на променящата се среда около тях. И може би за добро, тъй като съгласно теорията за съзидателното разрушение на Шумпетер, навлизането на нови предприемачески субекти води до икономически растеж, въпреки че унищожава стойността на онези компании, постигнали определена степен на монополно положение, произтичащо от предходни технологични и организационни парадигми.
Нещото, което разграничава и надгражда freelance политикът, превръщайки го в 2.0 версия на активния и осъзнат гражданин, е по-голямото му желание да влияе върху политическите процеси, случващите се в общността (виртуална или не), и фактът, че както всяка freelance работа, и тази има своята отплата. А отплатата в политиката, в чист вид, би следвало да се състои само и единствено в натрупването на обществено доверие и подкрепа, подпомагащи постигането на реални резултати, и мотивиращи последващите действия. С други думи, freelance политиците иновират политическата система функционално и организационно, връщайки я обаче назад към изконните принципите на доброто публично управление, основаващо се на откритост, почтеност и граждански диалог. И всичко това в преходни и турбулентни времена в които традиционните политици се отдалечават от тези своеобразни „корени” на системата, търсейки убежище в измамната сигурност, която в им предлагат силовите, бюрократични и плутократични концепции за управление.
(Р)Еволюцията
Важно е да се отбележи също така и фактът, че това съревнование, говорейки за паралелно съществуващи и съперничещи си политически системи, се води в контекста на цялостните промени, които се случват в икономическо, социално и технологично пространство. Така изместването на комуникационните канали онлайн безспорно помага на политическите freelancer-и да водят съревнованието „на свой терен”, а опитите на традиционните партии да организират успешни политически кампании в интернет пространството твърде често се оказват неуспешни и биват заклеймявани като „изкуствени”, „напудрени”, „фалшиви”. Да, има и политици от статуквото, които се ползват с голяма подкрепа онлайн, но ако бъде направен анализ, лесно ще се види, че те трудно материализират тази своя подкрепа за партийни цели в електоралния процес. Самите онлайн канали за комуникация ни дават ясна представа за „еволюцията”, която протича там. Ако през 2008г. freelance политиците използваха потенциала си да влияят чрез социалните мрежи и блоговете в президентската кампания в САЩ, подкрепяйки активно кандидата на Демократическата партия – Обама, то няколко години по-късно те вече не се задоволяват само и единствено с ролята си на „инструмент” в политическия процес. Напротив, днес freelance политиците правят революции, избягват ролята на „наемници” за чужди каузи и сами постигат далеч по-успешно целите си, най-малкото защото се отстраняват „посредниците” по веригата – онези доскоро обожествявани партийни лидери, които могат да бъдат купени „в пакет” с партията, да се продадат сами, или просто да забравят каузите и обещанията, които са поемали и забравяли вече многократно през годините.
Някои биха възприели тези процеси като ерозия на представителната демокрация. Напротив, избуяването на индивидуалността в политиката само я засилва. Защото в основата на демократичното управление стои въпросът за това как различни индивидуалности, мислещи по различен начин, трябва да решат общи въпроси, засягащи членовете на общността. Обратните процеси – на масовизация, на подчинение и сивота, на липса на плурализъм, винаги са водили до злощастни за демокрацията последствия. България е отличен пример в това отношение – както по времето на комунистическия режим, така и след него - в периодите на остро двуполюсно противопоставяне. Модел, който неизменно е бил в полза само и единствено на доминиращата политическа класа. Всъщност, невъзможността за възпроизводство на тази „класа” се дължи именно на факта, че в момента се случва подобна фрагментация, извън традиционното виждане за политическо групиране. Не групата или класата, а мрежата е формата на организация за freelancer-ите. И отново подобно на процесите в икономиката, що се касае до съпоставка с водещите организационни модели в бизнеса - мрежовите екипи, те, бидейки формирани на функционален принцип, са далеч по-ефективни при решаването на възникнали кризи и проблеми в организацията, отколкото традиционните структурни звена. Ето защо да се твърди, че случващото се в момента – в България, в Бразилия, в Турция е «революция на средната класа» (по думите на Франсис Фукуяма), е най-малкото технически неправитлно. Просто защото в постиндустриалната епоха това възприятие за масовост, класовост на процесите, статично социална уседналост на групите, е вече морално остаряло и непригодно. За това и няма как да бъдат верни твърденията, че протестите през юни и юли в България са протести на богатите и красивите в противовес на бедните и грозните. Нито пък на умните срещу глупавите. Защото днес всеки сам вече дефинира себе си чрез уникален ред от променливи, създавайки свой собствен политически отпечатък, социален QR код, който трудно може да бъде „пакетизиран“ и сортиран.
Другата особеност на freelance политиците, която отново произхожда от силно индивидуалистичното им начало, е тяхната ярката експресивност. И ако в много отношения виртуалното пространство е пространство на свобода, то в случая то има и своите ограничения за изява на тази експресивност. В тази връзка е и втората линия на еволюция в развитието на freelance политиката – излизането отвъд границите на онлайн пространството и активното поемане на отговорност за случването на събитията и процесите от първо лице, чрез максимално експресивни средства. Това, което се случва между пл. Независимост и пл. Народно събрание вече над 50 дни не е „карнавал”, напротив. Това е материалното, физическо изражение на креативността на тези, които до вчера я изявяваха най-вече в Интернет - сцените от Френската революция, на плаж пред Народното събрание, на кафе, на хоро. Може да се обобщи, че текат обратни на „врачуваните” процеси – не на виртуализация, а на материализиране на гражданска енергия за политически цели, благодарение на средствата за общуване и комуникация. И не само в България - в Бразилия, например, протестиращите се браниха с надуваеми плажни дюшеци срещу настъплението на полицията и техните щитове (един добър съвет за следваща обсада на българския парламент), в Турция четящият протест и този на стоящият безмълвно протестиращ, също развиха голяма популярност със своята символност и ярко и остро послание.
* Авторът е експерт по публични политики към Института за икономически и политически анализи и прогнози Brain Workshop Institute и създател на виртуалното общество за индивидуална свобода и ограничена държава „Отворен код”. Статията е публикувана в оригинал на английски език в онлайн журнала за човешки права и демокрация HumanRightsDemocracy.com и отразява личните виждания на автора по темата.
Прочетете втора част на текста тук.
