
Как изглежда протеста в своята шеста седмица?
Успешен. Разбира се, голямата му символна победа - оставката, не е факт, но нека видим другите му постижения. На ниво култура и нагласи наистина постоянно вкоренява нетърпимостта и готовността за действие. Погледнете само информационния поток от миналата седмица и ще го видите на най-неочаквани места. Хората във Видин правят дарителско шествие за болна от левкемия жена и притискат общинските власти за подкрепа. В Тетевен се вдигнаха срещу тормоза на някакъв автооператор и общината. Целият мениджърски екип на фонд „Доверие“ подаде оставка, поради готвената неясна продажба. Това са по-невидимите ефекти от това да имаш все повече куража да кажеш на „Не“ на някое безобразие. На политическо ниво протестите тотално скъсиха всякакви възможни хоризонти на този кабинет и катализираха закъсняла модернизация на десницата, създаване на нови платформи за идеи и дебати, от които рано или късно ще започнат да излизат смислени предложения. Не на последно място протестите показват някаква устойчивост на тази гражданска нагласа, успяват да отбият ежедневните опити за неговото делегитимиране.
Какво ще стане, ако депутатите излязат в отпуск през август?
Мисля, че това няма да има определящо влияние върху динамиката на протестите. Може временно да намалеят като численост, но за всички вече е ясно, че есента ще донесе втора вълна. Това правителство изпусна много подходящ момент да си отиде без да вдигне цялата нация срещу себе си. Неговата конструкция е такава, че то не може да спре да генерира гафове, скандали и провали и те вече плъзват към икономиката и финансите. Те собственоръчно ще разбудят най-дълбоките страхове на българите и ще изкарат на улиците и тези, които имат съмнения и недоверие в сегашните протести. По тази причина голямата въпросителна не е колко ще останат по улиците през август, а с колко точно ще се увеличат те през септември. Мисля, че през последните дни кабинета изпусна всякаква възможност да пробва да поеме инициативата и да се съгласи на избори през май догодина срещу определени публично договорени законадателни ангажименти и мерки. Предстои бурна политическа есен.
Премиерът Орешарски каза, че страната изпада в период на продължителна политическа нестабилност. Ще се окаже ли той прав?
Да, нестабилност, на която до голяма степен неговото правителство е активен, ежедневен автор. Това е кабинет, който по различни причини имаше в самото си начало едно изключително ниско, но все пак съществуващо ниво на поносимост. Но авторът на неговото взривяване са самите партии, които го излъчиха. Те не просто не разбраха резултатите и смисъла на последните избори, но сложиха последните щрихи на отвратителния политически модел на страната и отключиха безпрецедентно недоволство. Но нека да си припомним и фалшивата ценност на стабилността, настойчиво изграждана още от самото начало на прехода и след това. Стабилността на едно порочно статукво, което обезсилва всякакво развитие на страната не може да бъде обществена ценност. Императивът на промяната изисква дълбоко разместване на основите. Разбира се, всички ние чудесно знаем от историята готовността на БСП целенасочено да срине цялата конструкция само, за да удовлетвори собствената си клика и да парализира сърцата и умовете на хората в страх и подчинение. Подобно стратегия никога не можем да изключим!
Успяха ли сегашните управляващи да разделят обществото и колко трайно ще бъде това?
Не мисля, че имат особен успех след като над 60% от хората вече подкрепят оставката на кабинета. По-интересното е, че техните усилия принудиха много хора да свалят окончателно маските си и след това упражнение не просто политиката няма да е същата, но и цялостната ни публичност, коментарната общност. Войната на интерпретациите ще бъде спечелена от самите събития и неспособност на тези хора да управляват що-годе нормално. Това правителство щеше да бъде вече история, ако по-малко хора имаха толкова дълбоко и основателно притеснение от евентуално завръщане на Борисов и неговия начин на злоупотреба с власт. От тази гледна точка скоростта, с която се свива тази възможност има пряко отношение към стабилността на кабинета. Но започващата ускорена виденовизация на правителството ще сложи край и на тези дилеми. На еднозначността на финансовата заплаха не може да устои дори безобразната злоупотреба с наследството на Васил Левски в стил „ала Дърева“.
Управляващите се опитват да подменят тезата на протеста срещу правителството на Орешарски с тази срещу политическия модел по принцип. Така ли е всъщност?
Това правителство даде най-непоносимото лице на тежкото отклонение от всякакво усилие за правене на нормална, цивилизована политика. Критиките към множеството порочни практики датират от доста време и благодарение на труда на много хора са доста точно идентифицирани (профанизация на изборен процес, политически партии, институциите на представителната власт, самото политическо представителство, медийната среда и т.н.). Тяхното постоянно задълбочаване неслучайно доведе до безпрецедентно ниски нива на гласуване, уважение, отношение към политиката. Тежката наглост на БСП идва от това, че изгради цялата си предизборна претенция върху тази диагноза, кле се във вярност в нея и след това я помете с един размах. Оттам е и остротата на сегашната реакция. Сегашните изкривени лица бяха закачени върху една тотално делегитимирана политическа система и те я самовзривиха.
Как бихте коментирали тезата, че не става дума за граждански протест, а за такъв в полза на по-модерни и либерални олигархични кръгове?
Мисловният апарат, на който стъпва тази теза, е достатъчно познат. Протестиращите са или напазарувани безгръбначни същества или страдат от фалшиво съзнание, защото не знаят какво идва след това или не си дават сметка за последствията. И двете неща са до болка познати от обяснителните модели на тези хора за света от десетилетия. Този протест е за създаване на окончателна нетърпимост към управленските безобразия и наглост, базова култура и правила за функциониране на политика и икономика, гражданска инфраструктура на тази нетърпимост чрез организации, платформи, индивиди. Протестите създават условия за политически размествания, но те са с много условности и са многостъпкови. Разбира се, във всяка политическа ситуация има печеливши и губещи, но в България вече има уродлива концентрация на собственост, ресурси и влияние и ако ние като общество не успеем да променим условията на тяхното упражняване, тяхната деконцентрация просто отиваме към африканска ситуация.
В международна изолация ли е правителството и какви последствия ще има това?
Върви уверено натам. Всяко управление на БСП носи тежки геополитически дилеми и заплахи. Много хора сега подценяват този аспект от кризата през 1996-97 година, но истината е, че България бе вече поставена отвъд чертата тогава особено след победата на десницата и Константинеску в Румъния. Бунтът тогава и управлението на ОДС спасиха европейското място на страната ни. Сега стратегията им изглежда малко по-различно – пълзящо обезмисляне на евро-атлантическото членство, пълзящо овладяване на икономиката от неевропейски интереси, тихо отблъскване на всякакви икономически и цивилизационни влияния от Европа и северна Америка, превръщането на страната в толкова непривлекателно място, че самите нормални българи и европейци да я изоставят. Тиха културна война на изтласкване на всякаква европейска нормалност. Това е една от дълбоките причини защо този протест предизвика толкова яростни атаки и директни обиди.
Какво може да направи Европа освен съвместното изяление на посланиците?
Правителството е с парализирана европейска политика от момента „Пеевски“. Още на първата среща на Пламен Орешарски с председателя на ЕК Жоза Барозу по един безпрецедентен начин бе ясно заявено, че легитимният глас е този на протестиращите и именно първите действия на кабинета дават основание за продължаването на механизма за контрол. За Шенген вече и дума не може да става, а мисля и за еврозоната особено на фона на задаващите се финансови импровизации. Вече се вижда ясно отстъпление от така или иначе нереалистичната заявка за някакво предоговоране на еврофондовете за България. Чуват се и първи гласове за „замразяване“ на членството най-вече от Германия. Откровено ретроградните реакции на писмото на френския и немския посланици ясно показват, че това е кабинет без никакъв смислен политически хоризонт. БСП очевидно не разбира, че механизмът за контрол е де факто членство под линия и той дава предостатъчно основания за подобни интервенции не просто от европейските институции, а от самите страни-членки. Нямам никакви основания да си мисля, че европейската политика на това правителство ще приключи по различен начин от тази на „тройната коалиция“. С фиаско.
Ще се разцепи ли БСП – вашата прогноза?
Сегашната ситуация е поредна драма за БСП, защото отново й се налага да управлява без подкрепата на най-активната, креативната и предприемчивата част на българското общество. Тя е свикнала с това, но този път си самонанесе много тежък удар, защото успя да привлече известна група хора от тези социални категории, които гласуваха анти-Борисов и не просто ги загуби, а унижи за един ден. БСП отново ще бъде за дълго време партия без електорална периферия и по-скоро това ще я накара да мисли за създаване на свой собствен фланг, който да компенсира това трайно отсъствие на подкрепа сред тези важни обществени слоеве. Така че тя по-скоро ще търси да се клонира с някакво по-модерно лице, което да изпълни функцията на удобен флангови играч. Не виждам друг сценарий. Идеята, че там има динамика, при която някакви хора напускат в несъгласие или морален дисонанс, за да направят нещо по-истинско ляво просто няма съдържание.
Владимир Шопов е основател на Sophia Analytica Ltd., компания за изследвания, анализи и консултации. Възпитаник по политология на СУ “Св. Климент Охридски” и London School of Economics and Political Science. Учил е още в Oxford University, London University (Queen Mary College), the New School for Social Research (USA), California University at Sonoma. Специализирал е и към J.F. Kennedy School of Government, Harvard University и Centre for Financial and Management Studies, London University. Външен преподавател в Нов български университет и Дипломатическия институт на МВнР. Работил е с няколко комисии от Европейския Парламент и депутати в него. Гост-лектор в различни европейски университети и дипломатически академии. Колумнист към FORBES Bulgaria. Член на Британската асоциация за политически изследвания и на Европейската асоциация на политическите консултанти. Създадел на www.BlogEurope.eu