На всички, които ме познават и които не ме познават, бих искал да дам моето обяснение защо вече 30 дни участвам в протестите срещу правителството на БСП, ДПС и Атака.
На първо място, защото това правителство е нелигитимно.
Избрано е с около 20% от гласовете на имащите право на глас и с мандата на партиите, изгубили изборите. Ако анализираме внимателно, ще видим, че дори този резултат е голямо постижение за БСП, която получи 14% от имащите право на глас (официалният им резултат след преброяването на бюлетините е 28%, но имаме 50% избирателна активност). Едва ли обаче биха постигнали този резултат, ако не беше аферата в Костинброд и поставянето на нестандартната фигура на Пламен Орешарски – политически номад, идващ от СДС и негов някогашен зам. председател. Нека си представим, че Костинбродския случай не се бе случил и за премиер беше предложен самия Сергей Станишев, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Румен Петков, Румен Овчаров или някоя друга емблематична фигура на БСП. Какъв според вас би бил резултатът?
На второ място е прекрачена линията на морала и почтеността.
Във всяка развита демократична страна, когато прекрачиш една определена линия на морал и почтеност, този който те е избрал и изпратил да ръководиш институциите, ти търси обяснение, след което те освобождава от длъжност. Представете си работник или служител, който е превишил правомощията си и е извършил нещо неморално, което вреди на репутацията на фирмата или учреждението, за което работи. Според Кодекса на труда работодателят е длъжен да му поиска писмени обяснения, след което му издава заповед за уволнение, без да е длъжен да му дава още един шанс. Такова е положението и на г-н Орешарски. Той може да обяснява надълго и нашироко защо е направил назначението на Делян Пеевски – че така му е било наредено от политическата сила, която го е издигнала; защо създава договорености с Русия, заробващи България с милиарди левове, които неговите избиратели ще плащат; защо назначава криминално проявени областни и зам. областни управители. Всичко това е без никакво значение. Само за справка, преди няколко дни премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер подаде оставка доброволно за много по-малки деяния от натворените от българското правителство за 45 дни от неговото сформиране.
На трето място, това е първото правителство, което ясно си признава, че са налице задкулисни договорки.
Ситуацията е подобна като при избиране на управители от общо събрание на акционерите-собственици на една корпорация, а пък те от своя страна си назначават служители и започват да провеждат политики, за които акционерите не знаят, но ясно са заявили, че не желаят да се провеждат. Управителите продължават да го вършат, криейки от всеки какви всъщност решения са взели. Как да си обясним казаното от Георги Кадиев, че самият Сергей Станишев е заявил пред съпартийци: „Или Делян Пеевски, или пада правителството!”. Възниква въпросът какво са се договорили с ДПС, след като Делян Пеевски не е избран? Имам въпрос към всички четящи. Как съумяха БСП, ДПС и Атака да влязат в коалиция? Това е като коалиция между Мартин Лутър Кинг и Представителите на Ку Клус Клан през 60-те години в САЩ или между Хаджим Таджи и Слободан Милошевич през 90-те в Сърбия. Това са невъзможни коалиции. Откакто съществува Атака, не бихме си и помислили, че е възможна подобна коалиция. Кое е онова нещо, накарало Волен Сидеров да седне на една маса с ДПС, а последните със задоволство да слушат речта му на КСНС при Президента?
Вероятно ще се намерят множество допълнителни аргументи защо хората протестират. Поставят се и много повтарящи се въпроси от хората, които протестират. Ето някои от тях.
Политически ли е протестът или не?
От една страна, след като се иска оставка на правителството, няма как протестът да не е политически. От друга страна обаче, протестиращите не посочват алтернативна политическа сила, която да замени това управление. В същото време протестиращите не са представители или привърженици на конкретна политическа сила, която да представят като алтернатива.
На площада ще видите представители на гласоподаватели и депутати на БСП или на такива с леви убеждения, представители на типични десни формации като ДСБ, СДС, привърженици на доскорошните управляващи от ГЕРБ, националисти от ВМРО и НФСД. Протестиращите са от целия политически спектър. Прави впечатление участието на множество чужденци, които не могат да бъдат гласоподаватели. Исканията са за оставка, но също така за
скъсване с мафията и олигархията, за нови правила за избор на политиците, за повече морал и прозрачност, за върховенство на закона, за работеща и справедлива съдебна система. Това политически искания ли са? Разбира се, че не, освен ако протестът не бъде яхнат от някого – нещо, което засега не е факт.
Платени ли са протестиращите?
С всеки изминал ден се разбира абсурдността на това твърдение. След промяна на маршрута на протеста по протежението на бул. “Цариградско шосе” се видя, че протестиращите са в пъти над обявените от МВР. Броят им възлиза средно на 30 000 души. Нека обаче ги намалим на 20 000 човека, защото по-лесно се смята. Като умножим броя на протестиращите по дните на протеста, умножено по 30 лева на протестиращ, прави общо 18 милиона лева. Настоящото правителство е враг на протестиращите и на ГЕРБ (набедени, че плащат за участието на всеки протестиращ).
НАП разполага с достатъчно механизми, за да засече изтичането на 18 милиона лева за един месец, тъй като това са пари без предназначение. Напомням, че банките са задължени да подадат сигнал при теглене на суми над 20 000 лева. Казано по друг начин, протестиращите едва ли дават касова бележка за сумите, получавани всеки месец. Представете си каква организация трябва да се създаде, че този процес да става толкова скришно, че медиите, и особено тези на Пеевски, да не го засекат. Волен Сидеров успя да събере едва 200 човека платени и бе заловен от репортер на БНТ, а какво остава ако трябва да се направи с 20-30 хиляди души. Дългите опашки от хора чакащи за надниците си не биха останали незабелязани. Също така да ви попитам, ако вие имахте тези 18 милиона, бихте ли ги дали, при положение, че нямате никаква гаранция, че тези протести ще успеят? Още повече ако знаете, че става дума за оставка на правителство на бившите комунисти, които никога не са давали властта без кръв? Винаги съм си мислил, не можаха ли да се сетят по-рано. Срещу няколко хилядарки, можеха да платят на агитката на ЦСКА, да станат безредици и да да повторят събитията на площада през 1997 г….
Защо само в София се протестира, а в малките градове не?
Има доста градове в които се протестира, не само в София, но те са малобройни. В малкия град политически партии на управляващата нова Тройна коалиция имат комфорта и компактността да овладеят недоволството на хората и желанието им да протестират. В тези малки градчета младите хора спрямо възрастните са в същото съотношение на протестиращи и непротестиращи. Пропагандата в малкия град за или против нещо е изключително лесна и евтина. В София е друго нещо. Няма ресурс, който да може да спре такава огромна вълна на недоволство. Не могат да въздействат и сред Българската емиграция. Само днес на 14 юли има организиран протест в 26 града по цял свят. Интересно, че в Турция няма обявен такъв протест, след като по време на избори там се разкриват най-много секции. Има ли изненадани?
След като правителството подаде оставка, накъде?
Това е друг поставян въпрос. Каква е алтернативата? Въпросът се поставя, защото години наред сме научени да мислим, че ако не са ЦСКА шампиони, то ще са Левски. Ами ако станат Лудогорец? То така и стана. Двуполярното мислене е измислено и наложено именно от големите партии, имащи големи субсидии, способни да платят на всяка социологическа агенция, имащи достъп и до всяко студио на електронните медии, а защо не и собствени медии. Как така позволихме да ни успят, да докарат умни и мислещи хора да мислят толкова “прагматично”? Това не е прагматично, а така както те искат да мислим. Не ме притеснява толкова въпроса какво ще стане когато протестът успее и подадат оставка. Не е толкова страшно кой ще дойде след това. По-страшно е какво ще стане, ако протестът не успее и се провали, и оставка няма….
Страх ме е да мисля какво ще стане и какви дни ще дойдат. Тогава бившите комунисти ще могат да взимат такива решения, че назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и на криминално проявени областни управители ще звучи като детска приказка. Днес имаме 400 000 млади готови да тръгнат към терминал 2. Тогава цифрата ще е много по-голяма. Вината затова ще бъде не толкова на крадливите политици, а на поколението на 30 до 60 годишните, които гласуваха за бившите комунисти и големите партии. На тези, чийто деца докато протестираха, и си седяха вкъщи да гледат новините и сериалите, или ходеха на контрапротести. Това е историята на едно поколение, което трайно провали бъдещето на децата си, тръгнали да го търсят в други страни. Скъпи родители, нямате право да плачете за децата си. Вие ги изгонихте от България и днес плащате със самотата си. За разлика от Орешарски обаче, те ви дават втори шанс, който отново сте на път да пропилеете. Ако не се видим на площад „Независимост” или „Лумпенщрасе”, ще ме видите по Новини след сериала.
Автор на текста е адвокат Петромир Кънчев
Текстът е публикуван на 16 юли 2013 в блога kantchevlawoffice.com
